Част от сцените в „Механикът: Възкресение” са снимани в България и с участието на български екипи, което е добра причина да подкрепим филм, още повече, че нашите хора са си свършили прекрасно работата. Между другото Марин Каравелов, един от фотографите на ЕVA, също е снимал за продукцията и негови кадри са включени в официалния трейлър. Филмът е заснет, монтиран и „ефектиран” (моя дума, която означава „надграден със специални ефекти при постпродукцията”) изцяло според стандартите на жанра. Много професионално. И това е всичко хубаво, което можем да кажем за него. А, и още нещо - трейлърът му е завладяващ коктейл от екзотични локации и майсторски монтирани екшън сцени с ефектна хореография.

Здрав екшън с всички екстри от типа на екстремни престрелки, ръкопашни схватки, преследвания и невъзможни каскади. Гледали сме обаче много, много такива, при това доста по-впечатляващи и по-мащабни, например „Мисията невъзможна”, поредицата за Джейсън Борн и т.н. На „Механикът: Възкресението” му липсват размах, харизма, енергия. Както често се случва напоследък трейлърът притежава някакъв хъс, който във филма се размива до неоткриваемост, изчезва направо. Сюжетът е хилав и анемичен. Режисьорът Денис Ганселе не е поел нито един риск в нито една посока и от това се е родила една упорита досада, която те държи през цялото време. Или поне мен ме държа.

Който не е гледал първия филм от 2011 г. вероятно не знае, че „механик” е жаргонно прозвище, използвано от престъпния свят вместо „убиец”, тоест – нещо като „чистач”. „Механикът” е Артър Бишъп (Джейсън Стейтъм, суров и непоклатим, съвършен за тази роля, но... не е случил на режисьор, пък и на сценаристи май) – виртуозен наемен убиец, който никога не оставя следи и чийто убийства винаги са така изпипани, че изглеждат като нелепи инциденти. След случилото се в първия филм, сега Бишъп се е отказал от стария си начин на живот и е зарязал смъртоносния си бизнес, но се оказва, че това не може да стане така лесно (все пак Холивуд трябва да печели и екшънът трябва да продължи, нали така?). Той се влюбва в една жена (Джесика Алба) и за да я спаси се налага да се върне в играта. Досущ като във вълшебните приказки, където героят трябва да премине през три препятствия, за да стигне до замъка и да освободи принцесата, и Артър Бишъп трябва да извърши три убийства, за да защити жената, която обича.

Защо сравнявам „Механикът: Възкресение” с вълшебна приказка? Просто е – през цялото време, докато го гледах, се опитвах да си мисля за нещо хубаво. И честно казано никакво възкресение не е това, ами си е направо... погребение.