Най-търсеният женски костюм за Хелоуин’2015 в англоезичния свят може би ще се превърне в най-горещия за Нощта на Вси Светии’2016 у нас - този на Харли Куин от така дългоочаквания филм „Отряд самоубийци” на реж. Дейвид Айер по комикс поредицата на компанията Detective Comics, „родила” емблематични герои като Батман, Жокер, Супермен и др. Още докато се снимаше филмът бе успешно „потопен” в митологична мъглявина, от която от време на време изплуваха новини за това как ще изглеждат Джаред Лето като Жокер, Марго Роби като неговата предана и зловеща любима Харли Куин, Уил Смит като Дедшот, Кара Делевин като Вещицата Джун и т.н. Все още ни боли заради отказа на Том Харди да влезе в костюма на Рик Флаг, но приветстваме красивия швед Джоел Кинаман, заел неговото място.  

Историята: Най-кошмарните супергерои на всички времена се намират в строго охранявани затвори до момента, в който тайна правителствена организация решава да ги изпрати на секретна и смъртоносна мисия. Опасните луди типове са пуснати на свобода и става интересно.

Високоволтов филмов комикс, в който за радост (за моя радост де) екшънът и стайлингът са напълно равнопоставени. Психарският имидж на Жокер (Джаред Лето) – стъклените очи, абсентовозелената коса, фантастичните костюми и аксесоари – е ултимативен и незабравим. Странно е, че точно на този герой е отделено най-малко, дори скандално малко екранно време. Вярвате или не Жокерът тук е показан преди всичко като влюбен мъж. Вместо него през по-голяма част от филма гледаме досадната Вещица (Кара Делевин), която основно размахва ръце, гледа със светещите си очи и от ръцете й, очите й, косата й излизат някакви гънещи се огнени бичове. И говори страшно. Да, черното боди й стои супер, но това не е достатъчна причина да ни занимават само с нея (или е достатъчна?).

Но да се върна на Жокер. Любовната история между него и Харли Куин е луда, абсолютна, отвъд доброто и злото, отвъд болката и страха и е направо наелектризираща. Напомня ми онази между вампирите Барнабас и Анжелик в „Тъмни сенки” на Тим Бъртън. И при все че съм зрял човек и добре съзнавам, че гледам комикс, когато например Харли Куин се затича към хеликоптера, където я чакаше Жокер, ми се прииска аз да съм на нейно място и аз да се хвърля в обятията на пъкления си любим, дошъл да си ме прибере. Марго Роби прави поредната си силна и точна роля – след „Вълкът от Уолстрийт” и „Легендата за Тарзан”. Много различни роли, в които тя хем потъва, хем запазва искрица от себе си. Изключително сензитивна актриса! Никой не може да ме убеди, че във филми като този няма особено значение дали актьорите са добри, понеже всичко било ефекти, моушън кепчър и прочие. Гледам Марго Роби и гледам Кара Делевин. Е, има значение.

Най-голямата изненада за мен бе Виола Дейвис в ролята на шефа на правителствената организация. Тя се разпорежда с всички вещици, човеци-крокодили, дедшоти, жокери и техните побъркани кралици със същата физиономия, с която би играла в някакъв политически трилър например. Не й мигва окото независимо дали стреля или натиска бутона, с който контролира сърцето на Вещицата. Каквито и свръхспособности да й демонстрират чудовищните супергерои, тя ги наблюдава делово, все едно е на някаква презентация. И този изненадващ ключ към ролята, който Дейвис си е открила или режисьорът й е наложил, прави героинята й по-страшна от всичките психари във филма.

„Отряд самоубийци” е многократно по-забавен, отколкото очаквах. Пропит е с ирония от началото до края, а романтичният пласт е добър бонус. Дейвид Айер е честен към жанра, към героите и към публиката. Уважил е инфантилността на комикса, съхранил я е и не е търсил някакви философски мотиви там, където такива очевидно няма и няма нужда да има. Това му прави чест. Много харесах неговите самоубийци.