Не става дума за спортна биография или от сорта, но в новия роман на Фредрик Бакман „Брит-Мари беше тук“ има много футбол. Не е по стадионите на Франция, а в западащо шведско градче, в което животът е равен на пицария плюс онзи спорт с топката. И както в „Баба праща поздрави и се извинява“, имаме възрастна жена, нещо между вещица и фея, която разказва играта на всички. Или им я показва. Влюбихме се в Бакман от „Човек на име Уве“ и още не ни е минало!

В новата книга на Фредрик Бакман работи схемата, позната от „Човек на име Уве“ и „Баба праща поздрави и се извинява“. Антигероят – какъв сухар изглеждаше в началото Уве, сприхавият чичко, наблъскан с провинциални предразсъдъци – постепенно се превръща в суперстранен супергерой. Баба пък беше отявлена гаднярка, но накрая заради нея се случиха приятелства, развързаха се зле оплетени възли.

Новото попълнение Брит-Мари е абсолютният човек в калъф. Тя прави списък след списък, а в свободното от списъци време ръси наред със сода бикарбонат, която е призована да оправи всеки проблем – от мръсен матрак до изневяра. Постоянно приглажда или полата, или косата си и е лееко пасивно-агресивна. По ирония на съдбата попада в западащо градче, където хората са неин негатив – мърляви, недисциплинирани, пиещи, пушещи, с лоши прически и обичащи футбол. Футболът се оказва повратната точка в човешката кариера на Брит-Мари, която без да иска, става треньор на местния детски отбор.

И в двете предишни книги на Бакман имаше погребения, „Брит-Мари беше тук“ не прави изключение, така че имайте някоя и друга кърпичка под ръка. Бакман по традиция не допуска патос, но безотказно инжектира емоция. „Брит-Мари беше тук“ няма да изненада (по)читателите му, техниката му на изграждане на образи е познатата, но историята сгрява. ИК „Сиела“