Разбира се, имаше много топколекционери на изкуството на Кристо и Жан Клод, които разпознах в двора на престижния Лаго Рива Хотел по времето, когато всеки се освежаваше със своята глътка следобедни балончета. Най-любопитните ВИП фенове предприемаха разходка с лодка или хеликоптер. От малкия пристан тръгваха и лодки, на които понякога самият Кристо, деликатен, без поза, показваше Кейовете на свои приятели. В хотела имаше и малка експозиция с оригинални произведения на Кристо и Жан Клод, която благодарение на семейството на Кристо също успяхме да разгледаме. Знаете, че двамата сами финансират проектите си с продажба на макети, скици, рисунки и много често взимат огромни кредити за реализацията на самите произведения.

Нашият хотел беше от другата страна на острова Монте Изола и докато го прекосявахме, виждахме колони, обвити с плат в цвета на Кейовете, някои от ресторантите бяха написали на дъските си, че предлагат „меню Кристо“. Но всичко това беше симпатична реакция на феновете, едно тържество. Нямаше усещане за брандиране, за комерс, за това, че някой се опитва да ти пробута нещо покрай събитието. Това увеличаваше доверието, че се случва чисто изкуство. И самото селце го излъчваше – толкова малко, ненатоварено със суетата на големите градове, с политика. Дори очевидно малко като инфраструктура и ресурси, за да поеме работа с подобен мащаб. Селце, в което този проект не би довел до строеж на нови сгради, не би влязъл като инжекция за изкуствено развитие. Сигурна съм, че за всички тези опасности беше мислено от Кристо и Жан Клод. Желанието им е хората да ходят по Кейовете без друга цел, освен да се наслаждават.

Зарадвах се да видя много българи, от различни поколения и социални нива, които бяха тук. През журналисти, колекционери, артисти, куратори до тези, които работеха по Кейовете. Смятам, че чрез съпричастието към този проект България за първи път признава Кристо на толкова различни нива и силно вярвам, че това ще отвори отново и неговите сетива към България, че ще изтрие горчивината, която той носи от миналото.

Да, и аз снимах краката си върху Кейовете и това събра доста лайкове.

ЗА ПРОЕКТА

Общата дължина на проекта е 5,5 км, от тях 3 км са кейовете в езерото, останалите са части от улиците на крайбрежните селца Сулцано и Пескиера Маралио, покрити с характерната оранжева тъкан, произведена в Германия, която е приятна и леко хлъзгава при вървене.

За сглобяването на 220 000 полиетиленови куба за трите километра плаващи кейове са ангажирани студенти от Националната спортна академия в София. Кейовете са прикрепени към дъното със 160 котви от български и френски водолази. Всяка от котвите тежи пет тона.

Хиляди са кандидатствали за доброволци по проекта. Сред одобрените са и българи като Пейо Колев, авторът на сайта „Изгубената България“, който също като Евгения Атанасова е капитан на лодка с доброволци, наблюдаващи за сигурността.

За първите 5 дни Кейовете бяха посетени от 270 хил. души, което надхвърли всякакви очаквания. Това доведе до по-бързо износване на покритието им, ограничаване на движението по тях през нощта – от 24 до 6 ч. сутринта, и намаляване на броя хора, които едновременно могат да се разхождат по платформите, от 16 на 11 хиляди.

Монте Изола в езерото Изео (между северноиталианските градове Бергамо и Бреша) е най-големият езерен остров в Европа – Кейовете водеха до него. Известен е с плетенето на мрежи за футболни врати. Наблизо е миниатюрното и 100% частно островче Сан Паоло, собственост на „оръжейната“ фамилия Берета, което през 16-те дни на проекта е в плътната рамка от кейове.

Компанията на Кристо и Жан Клод поема изцяло финансирането на проекта, който се изчислява на 15 млн. долара и достъпът до който е абсолютно безплатен за всички желаещи. Двамата набавят средства чрез продажба на рисунки и макети на творбите си, които се продават в престижни галерии и панаири като Арт Базел и чиято цена може да стигне стотици хиляди, дори милиони евро.

Регионалните власти са вложили 900 хил. евро за откриването на допълнителни спирки и курсове на корабчета, влакове и автобуси. Изчисленията са, че околността ще има 3 млн. евро дневни приходи от туризъм по време на проекта.

Самият Кристо препоръчва по Кейовете да се ходи бос, за да е по-плътно усещането, че вървите по водата.

По Кейовете не се разрешават пушенето, ходенето с остри токчета, хвърлянето на боклуци и спортни дейности, не се допускат кучета без намордници.

Кейовете са замислени от Кристо и Жан Клод още през 1970 г., като тогава искат да ги реализират в Аржентина.

ЗА КРИСТО

Той стана на 81 години 5 дена преди откриването на Кейовете.

Закуската му сутрин се състои от кисело мляко и глава чесън.

Студиото му в Ню Йорк, в което живее, е по-аскетично от монашеска килия – в него няма нито столове, нито маси. До него Кристо се изкачва по 90 стълби.

Въпреки че съпругата му Жан Клод почина през 2009 г., Кристо говори за нея като за жива и всичките си творби подписва от името на двамата.

Досега компанията им е реализирала 22 мащабни проекта, сред които опаковането на Райхстага, Пон Ньоф, Чадърите в Япония и САЩ, Бягащата ограда в Калифорния, Обградените острови край Маями. Следващият замислен проект е Мастаба в Абу Даби – 150-метрова пирамида от петролни варели.