Най-елегантното лятно музикално събитие у нас са Моцартовите празници в Правец, които предстоят и тази година от 16 до 20 август. Тяхна престижна сцена е хотел „РИУ Правец Голф & Спа Ризорт“. На фона на приказната гледка към езерото и околните хълмове, потънали в зеленина, пред хотела се открива фестивалът, посветен на гениалния австрийски композитор. Артистичен директор на събитието е Христина Ангелакова. На нея се дължи интересната и разнообразна програма от четири години насам.

Христина Ангелакова е световноизвестно мецосопрано. Специализирала е в академията „Санта Чечилия“ в Рим. Печелила е много оперни конкурси, сред които тези в Тревизо и Остенде. Кариерата й се изстрелва във висините на оперния свят от дебюта й на сцената на Ла Скала през 1972 г. Пяла е в най-престижните оперни театри в света. Партнирала си е с Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Монсерат Кабайе, Мирела Френи и още много от най-големите имена. Има зад гърба си 23 сезона на сцената на Софийската опера. Била е неин директор, както и вокален педагог, доцент на НМА „проф. Панчо Владигеров“.

Срещаме се в дома й. На стената в хола й виждам нейна снимка с Лучано Павароти и автограф от великия тенор.

Как се пресякоха пътищата ви с Лучано Павароти?

Стана благодарение на това, че спечелих конкурса в Тревизо с ролята си в „Бал с маски“. Оттам ме поканиха да замествам разболялата се Виолика Кортес в същата роля в Ла Скала. Ако тя е имала 38 градуса температура, аз вдигнах 39, когато излязох на нейно място. Беше ми първият път на сцената на голямата Ла Скала. Много се вълнувах при мисълта кой е пял там... Но се справих и ме избраха да си партнирам с Лучано Павароти, отново в „Бал с маски“ на един фестивал в Испания, в Овиедо. Нивото беше много високо. Освен нас например Монсерат Кабайе пя „Норма“. Мирела Френи – „Фауст“. След време с Павароти записахме и „Луиза Милер“ в RAI Торино. Много ме впечатли, че той непрекъснато пиеше газирана вода противно на всички препоръки на нашите фониатри да не го правим, за да си пазим гласовете. Иначе в работата си с него се чувствах като малка, въпреки че вече се бях доказала в известен смисъл. Работата с големи певци винаги е голям подарък. Човек може да научи много и винаги се стреми да бъде на тяхното ниво.

във „Весталката“ на Спонтини

Обикновено настаняват всички в хотели близо до операта. Репетираме от сутрин до вечер, често вечеряме заедно. Отношенията ни са много хубави в повечето случаи. Ставаме близки. Рядко се случва някой да е по-странен. Обикновено това са тенорите. На шега казват, че тенорът не е глас, а диагноза. Истински добрите са редки и винаги играят любовниците. Често са капризни, натоварващи, изискващи. Но са хора с много мощно присъствие. Често от тях зависи да поведат всички останали в постановката. Имала съм щастието да работя с най-големите от края на миналия век – Павароти, Доминго, Карерас, Франко Корели. Помня как с Карерас си партнирахме в „Иродиада“ в Римската опера. Аз играех Иродиада, той – Йоан Кръстител, Монсерат Кабайе беше Саломе. По време на репетициите Монсерат събра целия ни състав в един частен клуб на вечеря, за да празнува рождения си ден. Най-впечатляващото за мен беше, че бях приготвила да й подаря цветя преди премиерата, а се оказа, че тя вече е оставила кошница с цветя в моята гримьорна с пожелание за успех.

Били сте много близка с Гена Димитрова.

Още ми е мъчно за нея. Беше с три години по-голяма от мен и учехме по едно и също време в Консерваторията. След като се дипломирах, заминах за Милано. Явих се на прослушване в Центъра за специализация към Скалата и ме приеха. На следващата година дойде Гена. По това време бяхме заедно всеки ден. После сме пели на разни места заедно. Няма да забравя, когато двете играехме в „Бал с маски“ в операта в старото казино на Монте Карло. Като влизахме на репетиция, имаше една заличка с автомати. И на минаване пускахме по някой жетон. И печелехме. Към нас се присъединиха и мъжете ни. Много се забавлявахме.

Носят се легенди за това как сте се омъжили на кораб в Италия.

Така е. С бившия ми съпруг (Красимир Дачев) се оженихме на българския танкер „Огоста“, закотвен в пристанището на Генуа. Бяха постлали червена пътека на палубата. Подписахме се в бордовата книга и капитанът, който има право на това, ни сложи халките. Тогава репетирахме „Хованщина“ с Никола Гюзелев. И на сватбения ни банкет бяхме двамата с мъжа ми и Гюзелев. Пихме домашно вино от Свищов, защото мъжът ми беше оттам.