Говори се, че много обичаш да шофираш, след като си бил на сцена? Така ли отпускаш?

Истината е, че след концерт адреналинът ми се е качил толкова високо, че не мога да заспя. Нужни са ми поне час-два, за да се успокоя малко. Преди се успокоявах, като се кача на колата и шофирам. Като млад много обичах високите скорости, но сега съм по-разумен. Ако имам нужда да покарам скоростно, отивам на картинг.

Какви пътища обичаш?

Обичам да карам по хубава асфалтова настилка в планина, без много движение. Любимите ми пътища са в Швейцария. Много пъти с приятелите ми се качваме на ферибот с колите. Отиваме до Италия. Ходим и до Холандия, Германия, Франция. Това ми е най-любимото. Без да сме запазили хотели. Стигаме до някакъв град и си намираме на място къде да спим. Нямаме нужда от лукс.

Имаш ли любими места?

Много харесвам Лугано. И стария квартал, в който живеех в град Горинхем в Холандия като дете. С езерцата, каналите. И всеки път, като ходя, ме приземява и ме връща към годините, в които ми е било по-трудно.

Защо ти е било трудно?

Родителите ми са гръцки граждани от Кавала, но аз съм се родил в Холандия. Половината ми живот е минал там. Там съм живял до шестгодишна възраст, после на 14 се върнах отново. И се връщам на всеки 5-6 години. В семейството ми винаги е имало много любов, но детските ми години бяха трудни. Финансово. Баща ми и майка ми много, много работеха. В Гърция богати бяха хората, които се занимаваха с търговия. А баща ми е като светец. Имали сме много сериозни финансови проблеми, въпреки че родителите ми се грижеха двамата с брат ми да не го усещаме.

Какво си спомняш най-ярко от детството си в Холандия?

Помня как на 5 декември вечерта децата си изкарват обувките пред вратите и на 6-и сутринта ги намират пълни с подаръци. Помня, че от шестгодишен ходех на музикална школа да се уча да свиря на бузуки. Брат ми свиреше на йоника. Вкъщи слушахме гръцка музика. Дядо ми свиреше на цигулка. Баща ми – на акордеон. Помня, че слушахме Иво Папазов Ибряма. Невероятен музикант! Баща ми е от Тракия. Родната му музика е много близо до българската. Затова и някои от парчетата ми се харесват в България, заради балканското звучене.

Каква музика харесваш сега?

Напоследък слушам филмова музика. За мен тя е новата класика. Много от саундтраците звучат като класическата музика от 16-19 век. Слушам много и джаз, и фънк. По-малко слушам поп, защото е хубава, но е лесна. Харесвам и Лени Кравиц. Ако се прибирам отнякъде и попадна в задръствания, си пускам класическа музика. Затварям прозорците и се успокоявам. Когато карам бързо, си пускам Джеймс Браун и фънк.

А кога стана известен и как разбра, че си популярен?

Това никога не ми е било цел. Знаеш ли как се отпушиха нещата? На 15-16-годишна възраст с брат ми свирехме сиртаки и традиционна гръцка музика по гръцки ресторанти в Холандия. След това свирех и пеех с приятели в заведения в Гърция. И една нощ, бил съм на 20 години, бях болен и сънувах много ярък сън. Бях на сцената на древен театър, облечен с древногръцка тога. Беше пълно с публика, в която хора носеха голям плакат, на който пишеше Вертис. На другия ден го разказах на приятелите ми, с които пеехме заедно. След месец всички ми викаха Вертис. Не съм правил нещо различно. Всичко се случи от само себе си. След година и половина изведнъж ме потърсиха четири големи звукозаписни компании, сред които Sony и Universal. И всичко се промени. Истинското ми име не е Вертис. Това е творческият ми псевдоним.

Означава ли нещо на гръцки?

Не.

Какво те радва в известността ти?

Много ми харесва да съм на сцена. Там се чувствам много силен, като звяр. След като сляза по стълбите и изгасят лампите, искам да натисна едно копче и да променя реалността. Никой да не ме познава. Вниманието ме смущава. Имам чувството, че непрекъснато някой ме следи. Представи си как си се чувствала в деня на сватбата ти. Като в центъра на цялата вселена. Бил е сигурно най-хубавият ти ден. Но когато свърши, не си ли тръгна облекчена? Можеш ли да живееш това непрекъснато, без почивка?

Изглеждаш като човек, който се интересува от мода.

Да, такъв съм. Ако говорим за мъжка мода, в момента харесвам френските дизайнери, преди предпочитах италианските. В Гърция имаме двама много добри – Димитриус Петру например и Стелиус Кодонарис. Разчитам и на тях, но ходя до Милано и Париж, за да си купувам дрехи и обувки. И съм на периоди. На моменти съм склонен да купя всичко, друг път нямам желание да взема нищо. Харесва ми и жените да са елегантни. Приятно ми е да носят шапки. Не скъпите дрехи са белег на стил.

Какво те прави щастлив?

Да съм до хората, които обичам и които ме обичат. В живота ми се случиха много неочаквани неща. Не съм очаквал да бъда известен. Това дойде само. Аз просто правех това, което обичам да правя. Първото ми световно турне беше през 2008 г. Направих 22 концерта в Австралия, САЩ, Канада, Германия, Швейцария, Белгия, много страни. Оказа се, че съм втори по популярност в Израел. Първият ми концерт беше пред 10 000 души, вторият – пред 35 хиляди. Напълних футболен стадион. До момента съм правил три пъти световно турне. И хем е уморително, хем е по-хубаво и от ваканция.