Ниш не е град, който ще ви главозамае с архитектура и специални ефекти. Предимствата му са, че е близо до София, през него минава голяма река – Нишава, има многолюден пазар и готвят страхотни волски опашки. Най-добрите са в кръчмата „Три фенера“ до пазара. Специално споменавам волските опашки, защото ги гоних безуспешно като представители на cucina povera из Рим, а те се оказаха на ул. „Анете Андреевич“ 8a. В Ниш са родени Константин Велики и неизвестен, но със сигурност голям брой снажни красавици, които можете да видите по улиците да се поздравяват със „Сречан ускърс! Па како си?“

„Сречан ускърс“ значи „Честит Великден“, което разконспирира времето на нашето пътуване до Сърбия. Съдейки по номерата на автомобилите, българите бяха основен поток по линията Ниш – Белград за Великденските празници.

Докато карате към града, ще видите табели, насочващи към Медиана. Това е лятната резиденция на император Константин, където с помощта на възстановената лятна вила и редица камъни може да се запознаете с римския лайфстайл от IV век. Най-симпатичното нещо е мозайката с изображение на една твърде дебелобуза Горгона Медуза, образ със силен феминистки заряд от гръцката митология.

Друга забележителност в Ниш е Челе кула, в която са вградени отрязани глави на убити въстаници по време на сръбското въстание за независимост през 1809 г. Прекалено е зловещо, но ако сте някой мрачен тип, това е мястото да си направите селфи с череп. Аз едва ли ще ви лайкна.

Соко баня е курорт с минерални извори насред ниски планини на около час път от Ниш. Не бих отишла там доброволно за втори път, нещата изглеждат западнали с изключение на местния парк и освен това имаше учудващо струпване на мъже, а и жени по анцузи на главната улица. Цялостното усещане, че си в България отпреди 15 години, не е най-приятното, а за съжаление в тази част на Сърбия то не е изключение.

По-различно беше настроението, докато пътувахме към дървения град на Кустурица през Шумадия – сърцето на Сърбия, майката, а вероятно и бащата на сливовицата. Идеални пътища и оживени (поне през празниците) села, които се редуват без пролука помежду им. Нелоши, измазани, повтарям – измазани, къщи, но по-хубавото беше, че всички бяха с идеално окосени морави отпред, с цветя, беседки, половината с леки телени огради, останалите – оградени само с декоративни храсти. Нищо общо с безнадеждната грозота на повечето български селски дворове и техните ужасяващи неизмазани, но масивни огради, казвам го с голяма мъка, ето на.

Поради факта, че през голяма част от времето карахме на практика през населени места, пътуването от Ниш до Дървен град ни отне много време – 4 часа и повече. След селата в равното пътят върви през клисури и стига до планината Мокра гора, близо до границата с Босна. Красиво място, проблемът е, че никъде нямаше табели, които да подсказват къде е градчето на Кустурица. Първата и единствена табела видяхме на самата отбивка към Дървен град. Лили Стамболова в ролята на първооткривател вече писа за него. На Велика събота поне половината сръбски народ беше дошъл да го види, но докато пиехме орехова ракия в ресторант „Висконти“, решихме, че вероятно в нетолкова посетени дни Дървен град може да е страхотно място за почивка, мотаене, къпане в хубавия покрит басейн и гледане на филми от личната колекция на Кустурица. От улиците и терасата на ресторанта се открива живописна гледка към Босна и, с много въображение, към Сараево, където е роден размирният Емир.

По отношение на диетата в Сърбия – тя може да бъде определена като Сълзите на вегетарианеца. Бях чувала, че там се ходи за скара, ракия и пушене в заведенията. Истина си е. Така че да се свети троицата на новото сръбско-българско приятелство – ядене, пиене и пушене, амин!