Дървен град е като откъснат от книжка с приказки, като поникнал от само себе си на връх Мечавник в планината Мокра гора в Сърбия близо до босненската граница. С чудесна гледка към хълмове, гушнати в зелени гори, и склонове и долини с пръснати по тях къщички. Тук наистина си в дървения свят. Вървиш по улици, постлани с дънери, покрай дървени къщички с островърхи покриви. Има дървени: църква, затвор, сладкарница с домашно приготвени сладки, ресторанти, галерия, книжарница, бар и кино

Направено от Емир Кустурица
„Когато изгубих родния си град Сараево по време на войната – споделя той в интервю, – пожелах да построя мое собствено селце. Избрах си името Кустендорф (от дорф – селце на немски и Куста като началото на фамилията му). Реших да организирам семинари там за тези, които искат да се научат как да правят кино, концерти, керамика, как да рисуват. Това е мястото, където ще живея и някои хора ще могат да идват от време на време.“ Кустурица видял хълма и връх Мечавник, докато снимал филма „Животът е чудо“. Гледал с часове натам, а края на 2003 започнал строежа. В началото на 2004 г. го приключил – с църквата „Свети Сава“, изградена в руски стил. Построена е от борови дървета и на върха на хълма – според сръбската традиция да се строи църква там, откъдето звънът на камбаните се разнася най-далеч. Прилича повече на голям параклис, в интерес на истината. Заедно с нея в градчето или селцето има общо 35 постройки. То е достъпно и само за разглеждане. Но още по-приятно е да останете на почивка. През зимата наблизо има ски-писти. През пролетта, лятото и есента има чудесни екопътеки за разходка.

Тук Емир е събрал имената на всичките си любими хора, тези, които го вдъхновяват, после ги разбъркал като в шапка с късмети и ги изсипал вече като имена на улички, площади, ресторанти. Например по улица Диего Марадона можете да стигнете до ресторант Висконти, където, уверявам ви, опитах най-вкусната домашно приготвена баница със сирене и спанак и съвършената шопска салата. Да, да! Съвършената шопска салата я правят точно в Дървен град. С домашни яркочервени домати, които хапваш и все едно опитваш слънцето, нарязани с точната големина, с едро накълцан лук, с вкусно истинско сирене. В ресторант Висконти можете да опитате и чудесно сготвено месо, говорим за Сърбия все пак. От тавана в една от залите висят тенджери, тигани и черпаци, по стените в голямата зала има огромна библиотека, а отвън сядате на покрита тераса с гледка към корта и отсрещните хълмове. След вечеря можете да се разходите по улица „Че Гевара“, да минете покрай Клуба на писателя, с изрисувана с Достоевски стена и подпрени на вратата моливи, дълги малко повече от нея. Има булевард „Федерико Фелини“ и кино „Стенли Кубрик“ с прожекционна зала и миникино.

В Кустендорф всяка година през януари има кинофестивал, посещаван от световни звезди. В градчето са идвали Джони Деп, Одри Тоту, Моника Белучи.
Един от най-хубавите „подаръци“, които можете да получите, ако останете в Дървен град, е блаженото наспиване. Доспива ви се рано, а тук се спи безпаметно. Сякаш някой отрязва част от реалността ви и вече е сутрин. Стаите са много кокетни. Всяка е различно обзаведена – с дървени мебели, нарисувани с цветя и боядисани в различни цветове, спално бельо в червено каре и малки прозорчета с капаци. И се чувствате вкъщи, като в онова топло и уютно вкъщи, което си е останало някъде назад в детството ви.

И още
На 20 минути път пеша от Дървен град е жп гарата, от която можете да се качите на живописния ретровлак „Шарганска осмица“. С него за час-два разглеждате прекрасните планини, слушате чудесен местен фолклор и спирате на приказни места за снимки.
С маршрутка можете да минете границата с Босна и да разгледате Моста на Дрина във Вишеград, за който пише великолепният сръбски писател Иво Андрич.
Повече – на http://www.mecavnik.info.