Още когато се яви с късите си панталонки на кастинга на X Factor и изпя Je t’aime на Лара Фабиан, Християна Лоизу накара публиката да иска „Още“, а новият член на журито Криско – да се хване за главата. Камерата веднага хареса големите тъмни очи, гръцкия й нос, смолистите коси, маслиновия тен. Победителката в последното издание на шоуто е истинско въплъщение на Средиземноморието, прилича на рисунка от древна амфора, извадена от морето край Кипър, нейния роден остров.

Християна е родена в Ларнака, третия по големина град в Кипър, преди 26 години. Баща й работи в пощата, а майка й – на рецепцията в местната болница. Има по-голяма с година сестра и двама по-малки братя – на 18 и 16. Семейството й беше дошло за финала на X Factor с изключение на единия брат, който е в казармата.

Християна прилича на онези сребърни орехи от приказките, които трябва да разчупиш, за да разбереш какъв е скритият вътре подарък. Не е човек, който те залива с информация за себе си. Затова в хода на разговора ни ще използваме жокер – помощ от приятел. В случая – от приятеля й Николай Войнов, човекът, който я насърчава да се запише за участие в X Factor, който я подкрепяше през цялото време, включително сред публиката на шоуто. Също като Християна (в България всички й казват Хриси) е завършил оперно пеене в Държавната консерватория, сега пътува по участия в оперни постановки в Германия, Франция, Англия. Двамата живеят в семейната къща на Николай заедно с майка му и баща му. Той е бас, а Хриси – колоратурно сопрано.

Християна, разкажи още за семейството си.

Майка ми и баща ми са от градове в турската част на Кипър (след десант на турски войски през 1974 г. островът е разделен на две части – гръцка и турска, б.р.). Бежанци са заради войната. Били са малки, майка ми на 5, баща ми на 12, когато семействата им са избягали. Майка ми, тя се казва Сотирула, си спомня само звука на атакуващите самолети и как трябвало да залягат на земята. При бягството успяла да вземе със себе си една плюшена играчка, подарък от тогавашния президент на Кипър, който гостувал в училището им. Баща ми Луис е бил малко по-голям, когато семейството му избягало. Двамата му братя, които били навършили 15, преди това били изпратени от турците в нещо като пленнически лагер в Анталия за 2 месеца. От дома си баща ми взел само колелото си. След като отвориха границите с турската част през 2004 година, ходихме няколко пъти до родните места на родителите ми, но после спряхме. Трудно е да гледаш собствените си къщи с други хора в тях. Боли.

Вие сте четири деца. За Кипър това обичайно ли е?

Много семейства имат повече от 2 деца. В по-редки случаи срещаш семейства с 5-6, 9 деца. Сега с тази криза, която удари Кипър, не знам дали все още е така.

Някой занимава ли се с музика в семейството ти?

Не. Сестра ми например завърши история и археология, но не можа да си намери работа по специалността. Сега работи в едно заведение и дава уроци по история. Но родителите ми винаги са ни подкрепяли да правим това, което искаме.

Откога пееш?

Като бях малка, обичах да тананикам вкъщи. В банята, в стаята, докато играя с куклите. Майка ми казваше – стига, моля те, достатъчно си пяла. На 12, като постъпих в гимназията, се включих в хора на първата ми учителка по пеене Силва Макамян.

Вкъщи каква музика слушахте?

Моите родители обичат гръцка музика. Но когато започнах да ходя на уроци при Силва Макамян, се запознах с песните на Селин Дион, Марая Кери, Лара Фабиан. Много ми хареса този стил – въздейства, има хубав текст, показва вокални възможности. На Силва Макамян винаги съм й имала доверие и дори я слушам повече от майка ми и баща ми.