Толкова книги, дете, трима съпрузи, световна слава и при всичко това сте запазили виталността, усмивката, енергията, таланта си. Как успяхте да го направите?

Аз съм благословена, защото съм родена в семейство на творци – дядо ми и майка ми са художници, баща ми е музикант. Израснала съм заобиколена от изкуство, после завърших гимназия с преподаване на изкуства, където креативността се подхранваше и стимулираше, а освен това самият Ню Йорк е една гигантска школа. Да живееш в Ню Йорк помага много... Страстна, жизнена среда, която насърчава амбициите ти. За да си писател, се изисква всеотдайност, дебела кожа и постоянство. Не знам какво е да не си писател, затова съм щастлива, че животът и съдбата ми позволиха да съм това, което съм, и не ми се наложи да бъда нищо друго. Семейството ми е всичко за мен, то е тайната на моята усмивка. Като всеки човек и аз, разбира се, съм си платила цената. Сама се справях с мъката при трите си развода, жонглирах с дете и кариера. Както казах, не съжалявам, тъй като Моли израсна красива, силна и уверена жена, но не беше лесно. Сега се наслаждавам на внуците си. Някои от моите книги бяха успешни, други не чак толкова. Научих се да балансирам приоритетите си и в никакъв случай да не жертвам онова, което ме прави щастлива.

Няма такава магия. За това става въпрос в книгата. Вечната младост не съществува и това е добре, защото докато всички искат да бъдат вечно млади, изпускат онова, което можеш да получиш единствено с възрастта – преживяването и разбирането на нещата. Моята „версия“ за вечна младост е, че се виждам отново през и чрез дъщеря си и внуците си. Семейството, приятелите, удоволствието от работата и... способността да оцениш и да се насладиш на специалните моменти – това е магията.

В романа ви „Парашути и целувки“ вашата героиня Айседора казва след раждането на дъщеря си Аманда, че е почувствала огромно облекчение този път да роди с утробата си, не с ума си. Съжалявате ли, че нямате второ дете?

Твърдо вярвам, че каквото трябва да стане, ще стане. Трябвало е да имам едно дете – Моли – и я обичам повече от всичко. Заради нея не съжалявам за нищо.

Опитвам се да ходя там всяка година, макар не винаги да ми се получава. Планирам да отида през лятото с дъщеря ми и внуците. Винаги съм обичала Венеция. Една от поемите ми, посветени на града, бе включена в един великолепен албум, озаглавен Dream Of Venice, с фотографии, поезия, истории от и за града. Препоръчвам ви я в случай че сте били вече във Венеция и искате да отнесете със себе си късче от това невероятно място.

Моля ви, опишете с няколко думи най-добрия любовник според вас.

Онзи, който ме предразполага да се държа естествено, когато съм с него. Да не съм напрегната. И който ме разсмива.