Сега Ерика най-после има това, за което винаги е мечтала през всичките години на лутане, грешки и варварски набези – сродна душа. На 46 се омъжва за четвърти път, за Кенет Бъроуз, неин адвокат по време на дългия й и бурен развод с бащата на Моли. Двамата са заедно и до днес, а на мисис Джонг й е странно да осъзнае, че тя, бунтарката, вярваща в „безцип чукането“ и паралелните връзки, всъщност винаги е копняла просто да има човек до себе си, с когото да се чувства щастлива.

Както се вижда в „Страх от умиране“, идеята за секса като мощно средство срещу отровата на времето продължава да се върти в главата на Ерика Джонг. Въпреки че по думите й вече не е същото, понеже мъжете, подходящи за нея, са или мъртви, или импотентни, все още не се е отказала да рискува. „Като не рискуваш, рискуваш двойно“ – обича да казва тя.

Ерика Джонг ексклузивно пред EVA: Никога не жертвам онова, което ме прави щастлива

Ерика, дано не ви се стори неприлично, но моля да опишете къде точно се намирате, как изглежда мястото около вас и как сте облечена в момента, в който отговаряте на въпросите ни. Просто ми се иска да осъществим контакт през земите и океаните, които ни разделят.

Намирам се в кабинета си в моя апартамент в Ню Йорк, разположен на 27-ия етаж, от който виждам великолепен градски пейзаж. Дебел синьозелен килим и вместо стени – бели лавици, отрупани с книги. Сред томовете съм подредила всякакви дрънкулки и много снимки. От години колекционирам венециански маски и те висят навсякъде в кабинета ми, а около лампите съм увила онези талисмани, на които им казват „лошо око“, защото предпазват от уроки. В ъгъла до вратата са събрани постелките ми за йога. „Официалното“ ми работно място представлява treadmill desk – специална конфигурация от плот със стационарен компютър, пред който обаче вместо стол има бягаща пътека (широко разпространен в Америка продукт, който да обезпечи достатъчно движение на „прикованите“ към компютрите хора – б. р.). Истинският ми работен кът обаче е разположен до очарователния ми диван в пурпурен цвят и представлява малка маса с лаптоп. Облечена съм в огромен син тишърт и удобен йога панталон, често се разхождам боса из апартамента, но днес е малко хладно и съм по чорапи.

Стоя зад всичко, което съм казала и написала, във всеки момент от живота си и винаги съм готова да си призная грешките. Не бях готова, защото не можеш да си готов за нищо. Най-сигурният начин да се научиш е като скачаш във възможностите, които ти се явяват, и то в момента, в който ти се явят. Ако обаче не си отворен за обратна връзка, нямаш работа в публичното пространство. Дори и да е имало болезнени коментари, крайно положителните отзиви са онези, на които съм се опирала.

Как си обяснявате факта, че интересът към секса се оказва на практика неизчерпаем въпреки всичко, което е написано и казано по въпроса и което може да се види и прочете по темата в медиите и в интернет?

Неведнъж съм казвала, че ще спра да пиша за секса, когато хората спрат да се интересуват от него, което няма да стане никога. Сексът винаги ще е в основата на нашето съществуване, защото трябва да се размножаваме, за да оцелееем. А фактът, че той може да бъде красив, забавен и освобождаващ, е просто бонус.

Живеем в странно време, в което обществото излъчва смесени сигнали по отношение на секса, желанието и голотата. Не съм сигурна дали от 1973 г., когато излезе първият ми роман „Страх от летене“, насам сме напреднали в разбирането за тези неща и за това колко е важно те да бъдат изобразявани и дискутирани честно в изкуството и медиите. В същото време сексът – истинският, в реалността – винаги ще притежава чар и магия, които не могат да бъдат пресъздадени нито чрез изкуството, нито чрез медиите.