Една от най-скандалните писателки на XX век, започнала кариерата си още през 70-те с бестселъра „Страх от летене”, отново е на българския пазар  – с най-новата си книга „Страх от умиране“ (ИК „Обсидиан”). Ексцентричният, девети поред роман на култовата авторка, разказва за времето, страстта, старостта, секса и смъртта през смях и сълзи и с неутолима жажда за живот.

Когато през 1973 г. излиза „Страх от летене“, първият роман на Джонг, сексуалната революция все още е в разгара си. Романът, разказващ за сексуалните преживелици на една писателка със свободен дух – Айседора Уинг – се продава в безпрецедентния 27-милионен тираж (два пъти повече от класики като „Спасителят в ръжта” на Селинджър например), а Джонг се превръща в икона на женската независимост. Книгите й често са определяни като вулгарни, цинични, порнографски и прочие, понеже Ерика не се свени да използва сочен и неприличен сексуален жаргон. Дори си измисля собствен термин, който се превръща в нейна запазена марка –  в първата книга е преведен като „безцип ебане” (zipless fuck), в последната – „безцип чукане”, визиращ бързия, импровизиран, импулсивен секс без ангажименти. Да, тя обича мръсните думи, но затова пък никога и на никаква цена не цапа перото си с примитивен и първосигнален феминизъм.

В „Страх от умиране“ главната героиня Ванеса (актриса с поотминала слава и успешен фейслифтинг, омъжена за супербогат, доста по-възрастен от нея мъж ) се регистрира в сайт за запознанства с надеждата да намери мъж, с който да сподели неугасналата си сексуална страст. В този момент от живота си тя е заобиколена от болести и смърт и има отчайваща нужда от антидот срещу депресията, а какво по-добро за това от добрия стар секс, от желанието, от любовта? Самата Ерика Джонг  е твърдо убедена, че днес дори една 70-годишна жена (задължително с добър пластичен хирург подръка обаче) може да си намери млад любовник със стар Едипов комплекс. Въпреки това признава: „Мразя остаряването!“.

Ерика Джонг винаги е имала всичко (или поне така изглежда отстрани): щастливо детство, сплотено еврейско семейство, пари, любов, най-доброто образование – английска и италианска литература в колежа Бърнард , а след това магистратура в Колумбийския университет. Ерика обожава баща си, музикант и текстописец, който я подкрепя да издаде първата си книга – поетичният сборник „Плодове и зеленчуци“.  Омъжва се за първи път на 20, за състудента си Майкъл Уертман. Бракът им е краткотраен, тъй като Майкъл отключва психично заболяване. „Преживя срив и започна да се мисли за Исус Христос. Майка му дойде и си го отведе“ – разказва  писателката, която година след развода отново се омъжва. Този път не за луд, а за психиатър – Алън Джонг. Тя е на 24 и вярва, че психиатърът ще я „направи нормална“. Единственото, което получава и запазва от него обаче, е фамилията му.

Ерика е точно на 30, когато издава емблематичния си роман „Страх от летене“, в който най-нахално и съвсем без да си мери думите разказва за всичко, което се случва в главата й – в нейната и в тази на жените от нейното поколение. За всичките битки за свободата си, за репресията от страна на обществото, семейството, Съпруга, Брака, за нуждата от любов, за лудостите на секса, за комплексите, задръжките, изневерите и „безцип“ приключенията. Първите ревюта за романа са унищожителни и осъдителни и Ерика Джонг е представена като рушителка на традиционния морал и семейните ценности. На романа й му трябва почти една година, за да стигне до върховете на литературните класации, но остава там много дълго.

В средата на 70-те Ерика Джонг се превръща в истинска знаменитост – всички се интересуват от начина й на живот, дрехите й, думите й, мъжете, любовниците. Плува в света на шоубизнеса като в свои води, наркотиците и алкохолът й стават постоянни спътници. По-късно тя описва този период от живота си в романите си „Страх от 50-те“ и в автобиографичната си книга „Да прелъстиш демона“. Развежда се с втория си съпруг, защото се влюбва в третия – Джонатан Фаст, син на известния писател Хауърд Фаст (романа „Спартак“) и сам начинаещ писател. Ерика е на 33, когато се женят и ражда единствено дете, дъщеря си Моли. Джонатан обаче е зверски ревнив („Някои мъже не могат да ти предложат никакво друго забавление, освен ревността си“). Ревнува я и като жена, и като писател. След развода си с него Ерика живее сама цели 10 години и това са най-болезнените и най-дивите години от живота й. Още повече случаен секс, още повече алкохол и дрога. Сама не знае как е оцеляла. След едно парти губи съзнание за повече от 10 часа. Освен това пише много и пътува много, мъкнейки със себе си бедната малка Моли и поредната й бавачка. Този период от живота си, изпълнен с горчивина и натъпкан до козирката с вина, тя описва в романа си „Парашути и целувки“, когато е на 40.

Моли преминава през всички клишета за дете на известен родител – наркотици, алкохол, булимия. На 14 прави опит за самоубийство. „Имах всичко и можех да правя каквото си искам, защото никой не ме контролираше. Бях тийнейджърка, а имах апартамент в най-култовия квартал – Гринидж Вилидж. Но разбира се, най-много исках майка си и баща си, които се състезаваха да си правят номера един на друг, а всичко рефлектираше върху мен.“ Самата Моли вече е майка на три деца и отдавна е простила на собствената си майка. „Разбрах, че когато си известен, имаш тотален проблем с реалността“ – казва тя.