Седим край широката маса в кухнята на художниците Жасмина Гладийска и Кристиян Петров във Велинград. На чай от шипки и каркаде с мед от пазара. И с ябълков сладкиш, с продукти пак от пазара, от бабите, дето продават домашно масълце, сладко от боровинки, сушени билки... Тук ни доведе интересът към бижутата им с марка Pagane Uniques, които зърнахме в една столична галерия. Двамата разказват как пренесли живота си от софийския панелен апартамент в наследствената къща на Кристиян тук, в Родопите. Просто едно лято ги домързяло да се връщат заедно с целия си багаж, със суровините, от които изработват уникалните си бижута, с инструментите, с готовите за изпращане по целия свят изделия... Така дъщеря им Пагане била записана в местното училище въпреки епичната битка за място в първи клас на елитно столично... Но училището във Велинград е ей там, през една пряка. Съвсем близо до къщата им е басейнът, където и Пагане, и братчето й Боил ходят на уроци по плуване, а в това време майка им може и да работи в ателието, и супичка да им свари.

Докато един през друг Жасмина и Кристиян засищат любопитството ми към тях, в главата ми се оформя идеята, че някаква невидима сила е местила фигурите в тяхната партия шах. Докато се срещнат и разберат, че са повече от 100% един за друг. И да продължат заедно да запечатват светлината. Да, точно като запечатани в светлина са цветята, житните класове, рисунките, раковинките, иконките и какво ли още не, вложени в изработените от тях бижута – гривни, обеци, колиета и пръстени. Кристиян е залетял в хард експерименти като бръснарски ножчета, компютърни платки и дори ... фасове със следи от червило, фиксирани в масивни гривни от прозрачна смола. Новият им проект пък е с миниатюрни копия от известни творби на Мондриан, Климт, Хундертвасер, Полак, Кандински... като от вътрешната страна на гривните са красиво изписани важни неща за самите художници. Нещо като образователна програма по история на изкуството.

Най-търсените им бижута всъщност са с рози и житни класове. Продават – освен в няколко галерии в София и Пловдив – и в Германия, Испания, Великобритания, Швейцария (отскоро), в САЩ. Мечтаят за пазарите в Азия, след като видели една тяхна гривна да се продава в китайски сайт за 300 долара. В случай че им поръчат оттам обаче, сигурно не биха имали време да се занимават и с по-изящно изкуство, със скулптура и живопис и да излагат по галерии. А и двамата държат на това, както и на времето, в което да карат колело или да играят с децата си.

Жасмина е скулптор, завършила Художествената академия след художествената гимназия в Пловдив. „Вдъхновена от природата и от българските етнографски богатства и традиции“ – така разказва тя за себе си. Пътувайки като студентка от Пловдив за София, бързо сменящите се пейзажи, съзерцавани от прозореца на влака, белязват художествените й разработки, творческите й търсения и стремежа й да пресъздаде природата в скулптури. Пластиките й и „скулптурните пейзажи“, както ги нарича самата тя, преминават през трансформации и дават идеи и за бижутата – с истински листа, клонки, рози и жита. Кристиян пък е твърдо приложник – и от средното училище в София, и от факултета по приложни изкуства в Академията, където е усъвършенствал уменията си да работи с порцелан и стъкло. И на двамата им е странно, че в Академията са следвали по едно и също време, посещавали са дори едни и същи лекции, но не са се познавали. Това станало доста по-късно, по интернет. При това от разстояние между Европа и Азия.