Кристиян, който е прекарал детството си в Судан, след като се дипломирал в Академията, отпрашил към Индия. Не по духовни подбуди, а защото искал да насити очите си с цветовете й. Живял е за дълго и в Непал, и на индонезийския остров Бали. В Индия, докато пътувал с влак веднъж, поговорил на английски с някакви европейци преди да разбере, че са българи. От „Мухоморка“. Присъединил се към тях, помагайки им в избора на мебели. И така 3 години. През които, освен че напълнил очите си с цветове, успял да преболедува и най-страшната треска, пренасяна от комари – денга. Да, преболедувал, макар изходът от тежката хеморагична форма на тази болест да е най-често летален. Бил във Варанаси, където се засилил да снима погребалните клади край свещената река Ганг. Един възрастен индиец се опитал да го спре, да му обясни, че не е желателно да се снима погребалният ритуал. Ама нашият, млад и нахакан, взел да вика: „Аз ли да не снимам? Ти знаеш ли кой съм аз – фотограф на Ройтерс!“ И размахал руския си апарат „Зенит“ под носа на индиеца. Който от своя страна го погледнал с такива едни страшни очи и тихо промълвил: „Ще видиш...“

Още по пътя на връщане от Варанаси Кристиян го втресло. Температурата му се застопорила на близо 40 градуса. В клиниката го натъпкали с антибиотици. Без никакъв резултат – кръвоносните му съдове взели да се пукат, прокървил. Тогава му казали, че спират лекарствата, изписват го и ако след три месеца е жив, да иде да го изследват, за да уточнят диагнозата.

Убеден, че е жертва на проклятие, задето нарушил забраната да снима погребение, Кристиян решил, че така и така ще мре, поне да е достойно, по бохемски. И колкото позволявали все по-намаляващите му сили, започнал да се налива с водка. И да набляга на пържоли. Със смях разправя как три месеца след като се измъкнал от кошмара на треската, изследванията показали, че организмът му е развил антитела срещу денга. И доста дълго след това бил недосегаем за всякакви бактерии, вируси, амеби и прочие болестотворна гад, криеща се на практика във всичко в Индия.

Жасмина го потвърждава, потръпвайки от погнуса. След като се запознали и станали гаджета, след като вече имали и дъщеря, Кристиян я завел на пътешествие в Индия, но не можал да я накара да споделя с него уличната храна в мазни парчета от вестник.

Тук май се отплеснах и наруших хронологията на събитията, довели до раждането на бижутата с марка Pagane и на двете деца на Жасмина и Кристиян.

Връщаме се на момента, в който Кристиян решил, че се е наситил на Индия и ще поема обратно към България. Взел да си търси гадже у нас. По интернет. Така се запознал с Жасмина и сега твърди, че била първа в списъка му. Чатили шест месеца, при което той научил, че тя прави авторски бижута. Проявил интерес към тях и като търговец. Поводът за първата им среща на живо бил бизнес. Жасмина не му давала надежда за нещо повече – имала си приятел, била една година по-голяма и въобще не можела „да зацепи“, че бизнесът си е бизнес, но зад него има и нещо друго. Това другото го разчела в бездънно сините очи на Кристиян, когато се погледнали без преградата на монитора в София. И само след три месеца решили, че искат да са заедно и да имат дете.