Докато била бременна, Жасмина не можела да се забавлява със своите смоли – след много експерименти тя си избрала да лее смола и да запечатва в нея своите идеи за красота. Първият им съвместен опит с Кристиян в леенето бил в едно междинно мазе на блока, в който живеели. Няколко дни след това прозорците на съседите били непрекъснато отворени като упрек към тях, а един дори докарал полиция и трябвало да удостоверяват с дипломите си, че са художници и с извинение правят бижута, а не някаква модерна версия на химическо оръжие в мазето на блока.

Във Велинград, където идвали през лятото, нямали проблеми – разположили ателието си на тавана на къщата, откъдето изкарали 11 контейнера боклуци, а след това разположили и индийските свещници, и броениците, и... „Мръсната“ работа изнесли в гаража, където бабата на Кристиян си държала полското фиатче. А най-мръсната – шлифоването на готовите бижута – в кокошарника, където Кристиян работи с противогаз...

Пред прозореца на кухнята протягат голи клонки към анемичното зимно слънце няколко бугенвилии – Жасмина казва, че техните цветове са много благодатни за вграждане в смола, тъй като не си променят цвета. Тя черпи вдъхновението си от всичко наоколо – от тъканите торбички, с които е сменила дамските си чанти, от отронените от сойката на дървото отсреща перца, от семената и облаците... И най-вече от светлината, различна във всеки момент от денонощието, през всеки сезон. Светлината е най-важна. И ако имате усещането, че тя струи от бижутата, изработени от Жасмина и Кристиян, значи те са успели художници.