Йоана Буковска-Давидова в момента е с изненадващо червена коса – от този тъмночервен цвят, дето има дори леко лилав оттенък. Казва, че е заради ролята й в сериала „Откраднат живот“, в който тя се превъплъщава в отрицателен образ. Толкова отрицателен, че когато променила имиджа си, дъщеря й Вера го оценила с думите: „Мамо, приличаш на Круела!“ „Така че гледайте Круела през 21 век в една болница какво прави“, казва Йоана.

Освен че снима в сериала, тя играе в театър „199“ под режисурата на Йосиф Сърчаджиев ролята си в „Госпожица Юлия“. Партнира си там с Калин Врачански и я заявява като „натуралистична трагедия“. Поводът обаче да я поканим на кратък разговор в почивката между снимки и репетиции е участието й в чужда продукция с Антонио Бандерас с работно заглавие Security, снимана у нас. Ето какво разказа Йоана за работата си със звездата от „Десперадо“, „Маската на Зоро“, „Стреляй“...

С Бандерас имах само един снимачен ден. Той беше първи снимачен ден за целия екип, поради което цареше лек трепет и хаос навсякъде. Режисьорът, който е канадец, се обръщаше към Бандерас с „Маестро“. Аз не можах да се запозная с Бандерас преди да започнем да снимаме общата си сцена. Това леко ме напрегна. Трябваше да изиграем семейна двойка с около 15-годишна връзка и някак си не вървеше да си кажем здравей-здрасти и снимаме. Докато звездата я няма, на негово място репетира друг човек. Докато наредят осветлението и отиграят движението. Той наистина идва на всичко готово, снима и се прибира в караваната си. За пореден грим и костюм. Имаше личен гримьор и охрана, която не се натрапваше. И понеже никой от екипа не намери време да ме представи, да ме запознае с Бандерас, направих го сама.

Бях вече в костюма за снимките. Видях го сам пред неговата каравана. Отидох и му казах: „Здравей, аз съм Йоана и съм твоята българска жена.“ Той се засмя: „Така ли? Кога ще се женим?“ – „А, смята се, че това е станало някъде преди около 15 години – отвърнах аз. – Но беше хубаво да се запознаем, за да знаем какво правим след малко. А не да го правим на снимачната площадка.“ Той каза: „Да, нямаш проблем. Можем да направим всичко, което искаш. Можеш да ме прегърнеш, да ме целунеш.“ На което отговорих, че не целувките са важни в нашия случай, а да изиграем другото отношение и то да си проличи. Наистина на третия дубъл режисьорът беше много щастлив за сцената, между другото, много отговорна, защото е краят на филма. Тогава, когато героят се прибира при семейството си, за което преди това става дума само в един телефонен разговор. И е контрапункт на историята, в която той, героят на Бандерас, живее заради нас. В името на семейството си той се обрича на едно друго дете и на едно друго семейство. Това, най-общо казано, е сюжетът на Security.  

Беше изключително удоволствие, че каквото и да ми подаде Антонио или аз на него, веднага реагираше. Адски отворен човек, готов да реагира на момента, какъвто според мен трябва да е всеки актьор. Но рядко се среща между нас. И затова на тези като Бандерас всички им знаят имената. Перфектният партньор.

Магнетичен. Дори и да не го демонстрира, да не е нарочно, има това, което го прави секс символ. Изглежда, че в момента е в по-прибрана своя фаза – такова е впечатлението ми от допира с него. Вярно, че беше кацнал предишния ден в София, още не беше се адаптирал, макар да не му е първият път в България. Но това не пречеше да създава у всички от екипа усещането, че е готов да откликне на всяко нещо, от което имаш нужда. И всяка жена, в случая актриса, естествено, ще е благодарна на това.

Ако имахме по-дълъг контакт, щях да го опозная повече. Той е щедър, прави едни такива жестове... За целия екип беше поръчал – над 300 души – метални табелки с надпис „С благодарност и любов, Антонио Бандерас“. Хора като него те карат да тръгнеш след тях, създавайки ти увереност, че и те биха тръгнали след теб. В актьорската работа да попаднеш на такъв партньор е изключително ценно. Когато снимаш с някого, на когото това му е животът, има всичко, разбираш, че имаш вярна представа за професията, но не я практикуваш по същия начин в България.

Ако трябва да го сравня с някого от българските колеги, трудно бих го направила. Като емоция, освободеност може би единствено с Чочо бих го сравнила. При нас размахът е друг, има една регионалност у нас. Бандерас е станал голям, тръгвайки от Испания, стигайки до Холивуд. Но е останал верен на себе си. Много възможен, реален човек.