Успя ли да привлечеш Ненчо в твоите социални проекти?

Моята работа е насочена към децата с аутизъм и интеграцията им в обществото. Ненчо се включва по-скоро като подкрепяща фигура. Музикотерапията си я работя сама. Но децата много го харесват независимо дали имат проблем или не. Хората го слушат.

Не се ли боиш, че толкова много харесване на един човек не е на хубаво?

Н. Що бе, ето, чукаме на дърво! Ако имаш предвид, че от това харесване мога да си повярвам и да яхна някой облак, няма начин, защото не съм на 18.

Абе никога не е късно човек да се орезили, както е казал Дядо Славейков!

Н. Няма такава опасност. Въпреки че за широката публика аз се показах през 2015 година, прекрасните неща за мен се случваха и преди под формата на късчета слава. В по-малък мащаб – в Музикалния театър, в дублажа, в клуб „Опера“, където бяхме пеещи сервитьори. Т.е. успехът през 2015 не ме е заварил неподготвен, за да ме главозамая. За мен такава опасност няма, дори и на Бродуей да играя или в холивудски филм. Или да стана новият Брад Пит.

Никога да не губя позитивната нишка. Трудностите донякъде ме разколебават. Но Ненчо с усмивката си и вярата, че всичко ще е наред, ме успокоява и окуражава. Променя ме. Той като типичен Овен никога не се отказва, уважавам неговия инат, какъвто не притежавам. Аз съм Близнаци...

Повече от два, нали?

Н. С асцендент Овен обаче!
Й. И това ме прави сигурно по-целенасочена. Повечето Близнаци се захващат с много дейности и се лутат и не ги довеждат докрай. Докато Овенът ме води целеустремено напред.
Н. Е, от време на време батериите се поизтощават. Нормално е да ти дойдат в повече стресът и напрежението понякога. И в такъв момент, ако аз съм така, тя ме зарежда, ако тя е така, аз я зареждам. Като ин и ян сме.

Как отпразнувахте връщането си един към друг след оня вопъл „свърши любовта“?

Н. Виж как хората не знаеха, че съм поет. Такъв един романтик! Боже, той освен комик, се оказа и романтик! А как го отбелязахме... Декември и двамата бяхме много заети с участия и задачи. Така че след Нова година заминахме на кратка почивка в Дубай на топличко. И двамата обичаме топлото.
Й. Казаха, че сме хванали единствения дъждовен ден в годината.
Н. То беше нарочно, да ни върви като по вода. И много внушително беше всичко. Който има възможност, да иде в Дубай да види, че няма невъзможни неща.

Какво ви направи най-силно впечатление там?

Н. Жените опаковани в плътно черно, мъжете – в бяло. И видяхме много повече двойки мъже да се държат за ръце или да ходят под ръка. Може да са само приятели. Но на жената й е забранено да се хваща за ръка с мъжа си.
Й. Да, и ние го спазвахме това правило.

Йоанна, много ли те заглеждаха арабите?

Й. По-скоро индийците, за тях бях много интересна. Викаха ми Шакира. На Ненчо пък му викаха Джони Деп.
Н. Бях нахлупил една шапка, затова. За втори път след формата „Като две капки вода“ отивам в държава, където никой не ме познава. Първия път беше в Белгия на гости на брат ми.
Й. Абе не е баш така, защото в Дубай се оказа, че има много българи.
Н. Ама като се разхождаш по улиците, няма шушукания и ръчкания. Беше много особено, даже ми залипсва на третия ден да не ме познават и да не искат да се снимат с мен. Но за четири дни се заредихме, починахме си. При мен хубавото е, а, доколкото виждам, и при Йоанна е така, че където и да съм ходил по света, като се върна тук, се връщам с надежда. Има случаи, кацайки на софийското летище, пиша Home Sweet Home, и в отговор ме питат как можеш да се радваш така. Даже един коментар гласеше Welcome to Mordor.
Й. Като цяло нашият народ е малко черноглед, ние никога не оценяваме това, което реално имаме, и се опитваме да омаловажим направеното. Дали е Mordor или Sweet Home зависи от нас самите, то е вътре в нас най-напред.