Може би все още има някой, който не знае, че оригиналът на песента I will always love you („Аз винаги ще те обичам“), позната повече като „песента на Уитни Хюстън от филма „Бодигард“ всъщност е написана – и текст, и музика – именно от Доли Партън. Известен е куриозният случай, когато покойният иракски диктатор Саддам Хюсеин използвал именно тази песен за една от своите кампании. Като всеки диктатор той вероятно бил сантиментален, пък и заглавието й било много подходящо за пропагандна акция, утвърждаваща властта му. Това, което той не знаел обаче и което очевидно никой не посмял да му каже, било, че песента не е за хора, които завинаги остават заедно, а за такива, които завинаги се разделят.

Доли пише това парче през една нощ на 1973 г., когато отчаяно иска да напусне Шоуто на Портър Уагнър, неин ментор, покровител, работодател и дуетна половинка в продължение на десетина години. Да, тя става истинска звезда именно в това шоу, дава много и получава много, но в един момент просто решава, че иска солова кариера. Уагнър (Wagoner от английски – каруцар, нещо като артистичен псевдоним, тъй като в шоуто се изпълнява само кънтри музика) обаче се противопоставя с довода, че договорът й не е изтекъл. Разправят се дълго, понеже и двамата са твърдоглави, и една нощ тя написва тази песен. Песента е за тяхната раздяла и парадоксът е, че в случая става въпрос за професионална раздяла, тъй като с Портър никога не са имали романтична връзка или поне нито един от двамата никога не е признавал за такава. На другата сутрин Доли отива в студиото при Портър и му изпява „Аз винаги ще те обичам“. Той се разплаква, защото това е най-красивата песен, която някога е чувал, и пуска Доли на свобода, като през сълзи добавя: „… при едно условие – аз да продуцирам тази песен“. Такъв си бил той – бизнесмен. Всъщност освен всичко друго, Доли Партън научила от него и че можеш да бъдеш железен в бизнеса и при все това да разплакваш хората. Портър го можел. Значи и Партън го може.

Години по-късно Елвис Пресли, най-голямата звезда на планетата, и неговият мениджър преследвали дълго време Портър и Доли за правата върху песента, но сделката така и не се случила, понеже се сторила неизгодна за Портър. Доли винаги ще съжалява, че не е чула как Елвис пее нейната песен. През 1992 г. обаче, когато Уитни Хюстън прави песента, двамата получават милиони долари, а през 2007 г. пък, на 70-годишния юбилей на Портър Уагнър, Доли Партън излязла изненадващо на сцената и точно както преди 30 и повече години му изпяла – само на него, пред целия свят – песента, родена в сърцето на тяхната платонична любов и на тяхната далечна младост. Портър Каруцаря не спрял да плаче на сцената, а Доли – след това, зад кулисите, както винаги. Песента наистина била химн на раздялата. Портър починал седмици след церемонията.

Невидимият съпруг

Името на Доли Партън е забърквано в много любовни афери. „Правете си изводите“, коментира самата певица. В началото, естествено, я обявяват за любовница на Уагнър, но така и никой не успява да се добере дори до най-малката улика за нещо повече от приятелство между тях. Следват кънтри певецът Били Рей Сайръс, баща на скандалната поп принцеса Майли Сайръс, на която Доли е кръстница, холивудските звезди Силвестър Сталоун и Бърт Рейнолдс, с когото участват в общ филм, личният й бодигард Марк Киракоф. Да не пропускаме пикантната версия за връзката на Доли с личната й асистентка, червенокосата Джуди Огъл, бивша военна, която така и никога не се омъжва.

Върху всички тези слухове обаче лежи печатът „непотвърдено“ или „недоказано“. Потвърден и доказан е само фактът, че вече 51 години Доли Партън е официално омъжена за един-единствен мъж – Карл Дийн, когото с основание таблоидите наричат „съпруг отшелник“, „най-загадъчният съпруг на планетата“, „тайнственият мистър Доли Партън“... В един момент из публичното пространство плъзва мълвата, че може би този човек въобще не съществува, понеже двамата с Доли почти не са снимани заедно – за 50 години имат най-много 20 общи снимки – и никога не ходят заедно на каквито и да било събития. Започват да го наричат „вторият Йети“ или „второто чудовище от Лох Нес“, тъй като хората, виждали го от плът и кръв, се броят на пръстите на двете ръце.