Те са съборени и дървесината – всякакви видове греди и дъски, са пренесени и внимателно възстановени от Сибюе. Пет години посвещава той на тази внимателна повторна обработка на дървото, като твърди, че всяка дъска е минала поне по 4-5 пъти през ръцете му.

Още четири години отнема строителството – да, бавна работа, но пък обзавеждането е от разглобени, пренесени и сглобени отново, а някои и по нов начин, старинни изоставени мебели от савойската провинция. 2000 стари дивани, столове, гардероби и шкафове оживяват отново!

„Основен мой принцип е нищо да не се изхвърля, а да се преработва – казва Сибюе. – Оставихме дървото без съвременни лакове и покрития, за да запазим автентичното му внушение. Затова може би и интериорите изглеждат малко тромаво и старинно, но повечето от конструктивните елементи и мебелите са сглобявани по традиционен от столетия начин.“

Жослин, съпругата на Сибюе, пък е обсебена от магията на тъканите по начин, по който може би само французите го чувстват. Тя декорира планинските къщи с характерния за Савоя текстил – лен в различна степен на обработка – от грубо тъкан до много фин, и памук в традиционен десен на карета. Кожите с косъм също са част от създаването на планински уют.

Днес фамилия Сибюе посреща гости не само в Межев, но и във Вал Торенс, в Сен Тропе и във Френския Прованс. Продължава да следва философията, че материалното наследство на всеки район трябва да се съхранява и уважава. И че на Ривиерата е уместна средиземноморската архитектура, докато в планината законът на здравия разум повелява да се гради с камък и дърво в алпийски стил. Повече на www.fermesdemarie.com.