Киш - за празник и (без)делник

С праз, лимонова кора и узо

Мануела Панайотова 23 January 2016

Снимка: Мануела Панайотова

Кишът дължи появата си на пословичната немска практичност. Германците решили да използват остатъците от тестото за хляб за основа, която пълнели с бекон и заливали с яйца и сметана. Нарекли печивото Lothringer Kuchen (името идва от провинцията на Франция Лотарингия,някогашна провинция на Германската империя.) Французите не останали безразлични към новото ястие. Те надградили вкуса, като прибавили сирене и му дали ново име - quiche Lorraine (киш лорен, от френското наименование на Лотарингия).

Това е много ,,удобна” храна за динамичното ежедневие, защото в готово бутер тесто може да се вложат всякакви останали парчета от колбаси, сирена и зеленчуци.

Днешното ми предложение е за киш с праз, лимонова кора и узо. Не че трябва да се яде киш и да се пие узо, макар че не пречи. А и с това разнообразие от анасонови напитки, защо пък не!

Но в случая напитката само тушира ,,парфюма” на праз и подсилва този на лимона. Получава се интересна конструкция от аромати и вкусове. С други думи - няма да сбъркате, ако заложите на киша. И на узото...

За киша използвах един лист замразено бутер тесто, 500 г праз, 4 с. лъжици зехтин, 1/2 чаша мляко, 1/2 чаша сметана, 3 яйца, 1 с. лъжица настъргана лимонова кора, 1 ч. лъжичка сол, прясно смлян черен пипер, 4 с. лъжици узо, 70 г сирене фетаи сушени смокини.

Как го направих: Размразих бутер тестото. Почистения праз задуших леко, колкото да омекне. Смесих яйца, мляко, сметана, лимонова кора, сол, черен пипер и узо. Разточих тестото върху набрашнена повърхност. Нарязах на квадрати и ги поставих в малки форми за тарт (продуктите са за седем малки форми). Запълних дъното на всяка форма с праз и долях с подправената млечна смес. Завърших с парчета фета и половин сушена смокиня. Изпекох на 190 С за около 30-35 минути.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР