Какво дава на жената подчинението в една любовна връзка, защо Яара е склонна да се самоунижава пред любовника си?

Важен въпрос. На едно ниво нейната история звучи като история на саморазрушението. И това натрапчиво желание, това обсебване от секса с любовника й, са много болни. Но когато четеш по-нататък, разбираш, че може би съвсем не е саморазрушително, а тъкмо обратното. Може би това е нейният начин да порасне. Ще цитирам книгата: „Да не искаш да пораснеш, е равносилно на да не искаш да живееш“. От една страна, тя е привлечена от Арие (приятел на баща й и бивш любовник на майка й – б.а.) като от своеобразна бащинска фигура. Но от друга, се опитва да проучи чрез този възрастен мъж семейната си история. Всички неща, които са се случили преди нейното раждане и са й попречили в живота. Цялото това проблематично отношение й позволява в крайна сметка да бъде освободена от комплексите на семейството си. Заглавието е иронично. Струва ми се, че нейният любовен живот ще започне, когато аферата й с Арие приключи.

Пишейки „Любовен живот“, сте чакали дете, а сте били без работа.

Много е странно, че най-трудният момент те отвежда до най-красивия. Това е много интересен урок за живота. Човек няма представа какво ще му се случи, кое ще ти донесе благословия и кое – катастрофа. Понякога, когато си много ниско долу и чувстваш, че няма какво да изгубиш, усещаш свобода, която никога преди не си имал. Точно това се случи с мен.

Знам, че сте преживели атентат, как превъзмогнахте травмите?

Това се случи преди много години, но все още е живо в мен и продължавам да мисля за него. За случайността, защото ако бях там секунда по-рано, можех да умра, а половин минута по-късно – изобщо нямаше да съм ранена. Това те научава, че нямаш контрол върху нищо. Аз изгубих способността, която в известен смисъл всички притежаваме, да не мислиш за възможността да се случи някаква катастрофа, да се абстрахираш. Не мога вече да се абстрахирам. Имам изострени сетива за всевъзможни опасности, не мога да забравя. Най-напред 6 месеца изобщо не написах и ред, но когато се върнах към писането, то се превърна в още по-голяма страст за мен. Най-големият ефект беше много личен. Реших да осиновя дете. Докато лежах в леглото, не можех да се движа и бях напълно зависима от другите – истински кошмар, си спомнях какво се е случило... тези мъртви тела около мен, това голямо зло... реших, че трябва да направя нещо положително. Чувствах, че трябва да балансирам случилото се с мен, като дам живот. Започнах да фантазирам за детето, което ще осиновя. Отне ми време, защото не е лесно, но няколко години по-късно с мъжа ми го направихме. Отидохме в Русия, намерихме дете без семейство, без дом и го доведохме вкъщи. Сега той е мой син.

Кое поред е това дете за вас?

Трето. Ние сме пачуърк семейство. Когато срещнах съпруга си, той вече имаше 2 деца от предишни бракове. Аз имах дъщеря от предишен брак. Решихме да се оженим. После ни се роди момче, сега е на 20. Бременна с него, започнах да пиша „Любовен живот“. Преди 7 г. осиновихме детето от Русия. Трудно ми е да преброя всички тези съпрузи и деца (смее се).

Изглеждате прекрасно (Цруя е удивително висока, стройна, с порцеланова кожа и поглед, не може да й дадете и на йота повече от 40 – б.а.). Може би имате някакво специално оръжие срещу годините?

Това, което мога да дам като съвет, е да се опитате да игнорирате възрастта. Докато не започне да боли, да не ви прави впечатление. Възрастта е само число. На кого му пука за нея?! Въпросът е как се чувстваш. Аз редовно забравям на колко съм години. Помня коя година съм родена, но не знам в действителност какво означава това. Има по-хубави неща, за които да мисли човек.

интервюто с Цруя Шалев е взето със съдействието на издателите й ИК „Жанет 45“.