Саманта Джоунс на 80-те

Скоро след това Джаки среща мъжа на живота си Оскар Лърман, бизнесмен, собственик на художествена галерия и нощен клуб. Женят се през 1965 г., имат две деца, а Лърман осиновява и първото й дете. Живеят заедно чак до смъртта му през 1992 г.

През всичките почти 30 години брак Джаки Колинс не допуска и най-лек намек за нейна изневяра да плъзне из жълтите медии. Животът й с Оскар е изключително щастлив и вместо с любовници, тя запълва времето си с... книги. През 1968 г. излиза първата й книга „Светът е пълен с женени мъже“, която има огромен успех, понеже Джаки е истински холивудски инсайдер както заради собствените си преживелици в тези среди, така и заради наблюденията си върху живота на сестра й. Още в първата си книга тя открива сочната формула на успеха – пикантни истини за знаменитости, като, разбира се, никога не назовава имената на истинските герои, силни жени, готови на всичко, за да успеят, властни мъже, задължително много надарени. Защо задължително ли? „Не ме съдете! – казва Джаки Колинс. – В крайна сметка имам свободен избор – дали героите ми да са с големи, или с малки членове. И винаги избирам да са с големи. Вие представяте ли си герой с малък член? Аз не.“

В романите й винаги има убийство или друго престъпление, разкош, опасности и много, много секс – сексът е просто задължителен. Джаки наистина е първата писателка, която описва толкова откровени секс сцени, като нарича всичко с точното му име, без заобикалки и приличности. Около пет години след нея се появява култовата писателка Ерика Джонг, която издига темата за секса на друго ниво, а много по-късно – Кандис Бушнел със „Сексът и градът“ и бедната Е.Л. Джеймс с „50 нюанса сиво“. Първа обаче си остава Джаки Колинс. Освен всичко друго тя пише на популярен език и с много жаргон, понеже в крайна сметка не е учила нито в колеж, нито дори в курс по творческо писане. „Аз съм уличен писател“, обича да казва тя. И въпреки това й харесва, когато я наричат „холивудският Марсел Пруст“.

Следва втора книга – „Светът е пълен с разведени жени“. И после още една, още по-провокативна – „Бедната малка кучка“. Стилът на Джаки е небрежен, репортажен, булеварден, леко жълт, имаш усещането, че всичко това наистина се е случило пред очите й и тя ти го разказва. От време на време разпознаваш в този или онзи герой някоя знаменитост – Доналд Тръмп, или Мик Джагър, или Шер, или Марта Стюарт. И тъй като е ясно, че Джаки Колинс наистина познава тези хора, ти се струва много вероятно да е описала именно тях. От друга страна, тя често вплита случки от собствения си живот, особено от лудите си 20. Например историята за това как се е сдобила с мафиотски кръстник. Скоро след пристигането си в Ел Ей тя си купува кола от двама братя, с които излиза, без никой от тях да подозира за другия. Нейна приятелка пък се скарва с гаджето си мафиот и моли Джаки да дойде с колата до имението на мафиота, за да може да си прибере багажа. Двете са достатъчно лекомислени да нахлуят в къщата през прозореца, активират алармата и скоро се оказват заобиколени от добермани и охранители, както и от самия собственик. Обаче Джаки казва, че въпросният гангстер толкова я харесал, че в продължение на години след това двамата поддържали платонично приятелство и той я закрилял.

Книгите на Джаки се разграбват като топъл хляб, а през 1981 г. тя пише романа си „Шансове“, където въвежда героинята си Лъки. Книгата седмици наред оглавява класацията на New York Times. Лъки е силна, умна, независима, сама изкарва парите си и обича мъжете така, както тя намери за добре, а не както на тях им харесва. „Силната жена, която живее живота си като мъж, е мое създание“, казва Джаки Колинс. Ами да, нейната Лъки е нещо като Саманта Джоунс на 80-те.

През това време сестра й Джоан също живее живота си като мъж и прави каквото си иска. Самоувереността й предизвиква възхищение. Отказва публично на двама от най-желаните и най-влиятелни мъже на 60-те – Франк Синатра и Робърт Кенеди, и, без да й мигне окото, се омъжва за второкласния актьор Роналд Кас. Бракът с Кас й носи късмет. Не и на него обаче.

Джоан му ражда дете и живеят заедно цели 12 години, но тя постепенно разбира, че той никога няма да излезе от B групата на актьорската гилдия – прекалено е нерешителен и всъщност не е особено талантлив. Никога не говорят за това, но той вероятно го чете всеки ден в очите й, защото започва да пие и да се дрогира, а когато през 1980 г. Джоан започва да се снима в сериала „Династия“ и славата й нараства мълниеносно, положението става неконтролируемо.