Вечеряме в любимия ресторант на Веско Маринов – „Монтрей“, в Студентски град. Снима ни любимият му фотограф Здравко Деков – един от най-добрите, според Веско – Здравко документира важни моменти: сватби, раждания, пейзажи. Веско Маринов е абсолютно известен. Кой не е чувал за него? Той е сред главните герои в летописа на жълтите медии.

Ако попаднете на площада на някой крайморски град през лятото по време на негов концерт, ще видите как се стичат жени от всички страни и как пеят, и колко много го обичат. В текстовете му ще чуете много от това, което всяка жена мечтае да чуе от мъжа до себе си. Веско Маринов е звездата на малкия град и на големия, на селата, на предизборните концерти. Речта му се ниже като в разказ или роман на Вазов – несложно, с нежност, на ръба на сълзите. Стопля като уютната романтика на някои сериали. Веско Маринов пълни редовно зала 1 на НДК. През 2016 г. смята да напълни и зала Арена Армеец.

За да остане верен на себе си, Веско Маринов заявява: „През живота си не съм отварял фейсбук, защото това би нарушило моята сантименталност. От четири години не съм отварял компютър. Няма и да отворя, защото там е най-големият мрак“. Дали е прав или не?

Тъмночервено вино потича в чашите ни. Не е горчиво, но е хубаво. Веско разказва:

Аз съм много суетен за определени неща. Не харесвам чуждите вина, само нашите. Най-хубавите за мен, любимите ми са на Angelus Estate. Винарната е край язовир Жребчево, на броени километри от Нова Загора. Собственикът ми е голям приятел, много богат човек. Създал я е почти на загуба, защото всичко е истинско и се прави както трябва. Виното е само от грозде.

Ти правиш ли вино?

Не! Събирам си. Имам малка колекция. Ако искаш, ще ти я покажа, с огромно желание – над 100 бутилки. Имам и ракия. Макар да не пия, знам, че е уникална. Предпочитам вино, всяка вечер по чаша. Много е важно да знаеш, че аз съм изпял няколко песни за вино, които са емблематични за хората. И много популярни. „Горчиво вино“... Песента ми „Трифон Зарезан“ – хората в тия среди просто я обожават. На Трифон Зарезан избирам между много възможни участия за 24 часа.

За мен не съществува такъв празник. Няма такъв Хелоуин! Аз съм много консервативен човек. Типичен представител на нашия народ. Много обичам българските традиции. Репертоарът ми е такъв. Няма откъде да го научиш, освен като ти подаря сега албумите, защото моя песен не е пускана по радиа. Клиповете ми ги излъчват по телевизия „Планета“. От години си правя мое проучване и може да ти звучи странно, но тази телевизия е на шесто място по гледаемост.

Как го откри този ресторант?

Като се разделихме с бившата ми жена, година и половина бях на квартира и тогава видях тоя блок срещу главния вход на Спортната академия, където всичко е в алеи, стадиони, тартанови настилки, в осветления денонощно. За мен това е най-хубавото място за живеене в София. Всяка сутрин тичам по час и десет минути отсреща, между осем и единайсет километра. Живея на шестия етаж в тази сграда. Мога да те поканя да видиш апартамента ми. Дъщеря ми е на третия. Офисът ни е тук. Собственикът на сградата е собственик на ресторанта. Табиетлия човек. Кухнята е уникална, много висок клас. Малко е скъпо, но както казва той – на мен ми е важно качеството.

Интересно! Заведение от такъв ранг в Студентски град!

Студентски град е, но е много изолирано от всички. Изяж си салатата! Моята любима салата тук е с домати, зелени печени чушки, много лук, объркано, и след това с безумно много настъргано сирене. Да покрие всичко. Няма такова обедно меню. Такава лазаня, ризото. Обичам пилешката им супа и пилешкото с манатарки и картофено пюре. Направо уникално! А за десерт – домашната им торта. Много пъти посрещам приятели тук от Лом, от морето. Носят ми цели сомове, бяла риба. Зареждаме хладилниците тук с пресен сом, нарязан така на филии. И с приятели го приключваме. Откакто дойдох в София, съм в Студентски град. Първо в общежитията. После бащата на жена ми имаше място, на което построиха блок, и ни обезпечиха с апартамент. Там живеехме с бившата ми жена от 1992 г. до 2004 г.

Как ти се видя София, когато дойде за първи път?

Огромна, студена, лоша, неуютна, пълна със забързани хора. Нямаше ги човешките отношения на малкия град – аз съм роден в Полски Тръмбеш. Имах уникално детство в градче, в което имаше големи зими. Почваше да вали в края на ноември, че чак до края на март. Не учехме със седмици. И като падне тоя сняг по метър и половина, татко казва – Веско, айде да ходим да изчистим снега. Едни пътеки водят от къща на къща и се виждат само главите на хората. Хванем ските, едни обикновени пиринки – късат ти обувките, обикновено отдолу са с пружини. И по цял ден на снега. Не можеш да си свиеш ръцете от студ. През лятото идваха софиянците или децата от големите градове. Пред нашата къща имаше огромен орех, пейка и... игри безкрайни, на футбол, в училището – на тенис на маса, истински, чисти. Играехме много често в царевиците, на жомънка.

Помниш ли първата си целувка?

Моята първа любов се казваше Валентина, от нашия клас. В седми за осми клас я изпратих от рожден ден на наша съученичка и до днес, като минавам през тези места, колкото и да е повехнал нашият град, всичко ми се връща. Сега е друго. Дойде бруталният, дигиталният, лошият свят, в който хората се запознават само чрез есемеси и компютри. Няма го оня свян да целунеш момичето за първи път, да я хванеш за ръка.

Правил ли си лудости от емоция?

Ми да... примерно – да отидеш до другия край на България, за да видиш жената, която искаш, за половин час. И да се върнеш същия ден. И то на 53 г. Не смея да го казвам, но смятах, че това, което е в моите песни и което съм гледал във филмите, е само там. Преди година и половина разбрах, че не е така. Разбрах, че го има, когато човек обича някого. Смятам, че всеки от нас е половина. В 80% от хората може да не намериш другата. Може дълги години да живееш в синхрон с жена и да мислиш, че това е животът, докато не срещнеш своята половина, която като едни вклинени зъбци влиза, сякаш цял живот е била едно цяло с теб.