Страхуваш ли се от старостта?

Аз съм много привързан към моите родители, към моя град, към къщата ми, асмата. Ходя си всяка седмица. Родителите ми вече са много възрастни и малко повечко болни. Убеден съм, че една вечер при майка удължава с месеци живота й. Тя е възрастна, ръцете й треперят, с два бастуна, но такава супа прави, дето никой не е ял през живота си. Наблюдавам старостта на родителите ми, болестите им, трудните времена, в които живеят вече моите идоли Тончо Русев и Евтим Евтимов. Знаеш, че остава по-малкото път. Все пак над петдесет се чувствам на върха на силите си. И ако имах един пълноценен личен живот, сигурно нямаше да се сетя за такива неща. Но едни два часа всяка нощ се чувствам много сам. В хубавите години на моите бракове не е било така. Разбирам го особено след като преживях такава любов.

А какво мислиш за изневярата?

В една моя песен по текст на Евтим Евтимов, любима на 90% от жените, които слушат моите песни, се казва: Една жена в легло на друг отива, когато у дома й е студено. Една любов при друг любов намира, когато недолюбена остава. И това мъжете силни не забравят дори и в житейските задачи, че жена и вино изневеряват, когато нямат истински пиячи.

Ти справил ли си се в това отношение?

Нещо аз не съм направил сигурно. Във втория ми брак не виждам да има грешка от моя страна. Отшумя за една година с огромна болка и разочарование. За първия ми брак още се чудя защо... Такъв е животът. Все по-самотни сме, все по-безразлични към съдбата на ближните. Раждат се все по-малко деца. Дядовците и бабите ми са имали по 6-7 братя и сестри. Селото на баща ми, Раданово, е цялото от роднини. И се получава една връзка, заради която навремето хората са обичали страната си и са се борели за нея. Съвременният глобален свят унищожи всички ценности. Човешкият прогрес унищожава света. Отидохме на Луната, а нямаме смелост да кажем „здравей“ на съседа ни. Хайде да те поканя да видиш офиса ми.

Отиваме. По пътя Веско Маринов ми разказва за своето куче Линда, което е починало. „Тя беше най-добрият ми приятел. Купихме я за дъщеря ми, когато беше четвърти клас. Само като й кажеш по един начин: „Линде!“, и тя започваше да пее. По цял ден беше с мен в офиса. Тя ме промени тотално. Заобичах животните. Сега храня тука в Академията три кученца. Всеки ден им нося по един кренвирш. Слагам им вода. Въпросът е, че... Линда е една. На 15 години си отиде. Щях да умра с нея. Изчака ме да се върна от лятно турне и тогава си замина.“ В офиса, на който пише „Студио Маринов“, ни посреща Росица, хубаво русо момиче, както Веско я представя – дясната му ръка, неговата секретарка, счетоводителка, пиар. Прави ни гъсто подсладено турско кафе. „Такова другаде не можеш да пиеш“, казва Веско и поднася купичка различни бонбони Lindt. Разглеждам портретите с неговите „идоли“ на стената. Посочва гердан, закачен на снимката му с Бисер Киров и личен подарък от певеца. Подарява ми три албума с посвещения. Води ме към винарната и апартамента си. Обяснява: „Държа да дойдеш до вкъщи, за да видиш какъв човек съм. Имай предвид, че аз не съм допускал хора така масово. Не са снимали от предавания. За мен домът е крепостта ми. Отваряш вратата и светът свършва.“ На площадката пред апартамента му има пиано, срещу него светлобежов кожен диван и украсена елха. Всяка година лично Веско украсява елхите. Под нея са подредени вече и подаръци. „За подаръците, които аз подарявам, успявам с месеци да пазя тайна. Успявам много дребни подаръци да бъдат в много кутии.“

Кой е любимият ти парфюм?

Всички, които ме познават, го знаят. Когато ме приеха в Консерваторията, въпреки че баща ми изживя много тежка катастрофа, а майка ми спря работа, преди да дойда в София, тя извади от една стара печка в килера 100 долара и каза: „Ето, Веско, имам едни сто долара, да си свършиш някаква работа, да си купиш костюм за Осми декември“. И тогава в София имаше един кореком с много качествени неща. Мислех да си взема дънки, но видях щанда с парфюми. Просто ми хареса един – Fahrenhеit. И оттогава моите приятели ми го подаряват за празници. Винаги имам по един-два резервни, не съм купувал от години. Влез сега, колежке – отваря вратата и ме кани.

Домът му е уютен, прилича на снимка от списание „Некерман“. Петте години работа в Германия, в които се е запознал даже с Клаудия Шифър по време на едно ревю, на което е пял, са се отразили на вкуса на Веско. В хола му има и пищно украсена елха. До едната стена са наредени плюшени мечета, които си купува всеки път, когато пътува до Германия, мислейки си за любимото си куче Линда. Кухнята му изглежда празна и очевидно не много използвана. В спалнята на едното нощно шкафче има портрет на любимата му жена, с която се е разделил и за която ми разказва. На другото нощно шкафче има момини сълзи – любимите му цветя. Над нея е закачена картина с червени макове. Изключително чисто е. Веско казва, че чисти дома си сам. Отваря шкафове, гардероба си. В тях виждам подредени като в аптека ризи, пуловери, костюми. Вметвам: „Казват, че на който му е много подреден гардеробът, му е разбъркана душата.“ „Така е“, съгласява се. „Трябва да ги поразбъркаш тия шкафове“, предлагам му. „Виж какви картини съм поръчал да ми нарисуват – с текстове на моите песни.“ Прави ми впечатление една от тях, на която има разтворена книга, в която наистина е написан текст от песен на Веселин Маринов, а към него от една стара ваза надничат нарисувани древни гърци.