"Трябва промяна, модата трябва да се промени", каза Джорджо Армани в навечерието на последните ревюта есен - зима 2002 - 2003 в Милано. "След дълъг момент на несигурност най-накрая започваме отново" - тези думи от 68 годишният стилист звучат странно, сякаш се подготвя за въоръжена битка с някого. Но с кого ли ще се сражава този слаб, мускулест, с бронзов тен, почти съвършен мъж- една икона, която се харесва на младите хора, нещо като бляскаво рекламно лице на собствената си мода ?

Армани, наречен Императорът, притежава фирма, която има през 2001 г. приходи от 1 милиард 270 милиона евро и която е направила за годината инвестиции от 273 милиона евро в 177 магазина Emporio Armani и 52 бутика Giorgio Armani. И още : в Armani Jeans, Armani Home... Той притежава наистина модна империя с бляскави бутици по цял свят.

Арманимания
обхвана прогресивното човечество преди 20 години, когато във филма "Жиголо" Ричард Гиър се появи в костюм на Армани и предложи съвсем нов модел за мъжка елегантност. Първи оцениха започващата революция американките - те веднага облякоха вталените сака, белите ризи, които се носят над широки панталони. Тоест, откраднаха нещо от гардероба на Жиголото. " Харесват ми жени, които живеят в мъжки свят", обича да казва Армани. Стилът Армани продължи да се развива - за разлика от общия тон на италианската мода, която е в същността си барокова, Армани е толкова изчистен, че прилича на китайски йероглиф, написан с черен туш върху оризова хартия.

Неговото "деструктурирано" сако стана запазената марка на Армани. И холивудските звезди се облякоха в него. Откъде се появиха върху белия лист на дизайнера черните сака и белите ризи? От носталгията по родното му село в Италия, където той добре си спомня мъжете в бели ризи с насукани ръкави и жените, облечени в бяло, ако са омъжени, или в черни, пристегнати рокли, ако са вдовици, бързащи за църковна служба. През 1993 г. умира брат му Серджо, с когото заедно основават фирмата и Джорджо остава глава на голяма италианска фамилия, в центъра на която е майка му, невероятна красавица. Жените, които Армани избира за свой моден типаж, много напомнят майка му. Неслучайно София Лорен стана неговият главен трофей, жената- символ на стила Армани.

Дизайнерът се готви за промени
"Мисля, че сега е моментът, когато ни се удава възможност най-накрая да открием модата на бъдещето. Откога не се случва нищо революционно в нашия свят? Нещо като new look на Dior, като миниполата на Мери Куонт, като духовността на японските стилисти, от скромност ще добавя - дори нещо като деструктурираното сако на Армани. От години няма нищо освен малки размествания, при това повтарящи се: на вулгарността на 80-те, на минимализма на 90-те, на най-доброто от авангардните стари дизайнери. Вечерно облекло се носи през деня или лятно през зимата, също като мъжките костюми се носят от жените. "Тенденциите" траят по няколко месеца или дори по няколко седмици. Те нямат нищо общо с дълбокия смисъл на модата. Няма нищо наистина ново, което променя сценариите, което наистина облича съвременността. Слава богу, че жените се научиха да не пазаруват толкова истерично и немотивирано, както преди, отделят повече внимание на това, което купуват. Прави ми впечатление, че те са все по-малко под влиянието на телевизията и вестниците. Отречена днес е само онази мода, която се стреми към диктатура, защото модата всъщност е един от елементите на демокрацията."

Kакво да очакваме от Армани?
Работата е моят живот - аз съм 50 процента предприемач, а другата половина - създател на облекла. Не мога да се спра. Започнах да се занимавам с бижута. Мисля, че не е дошъл още моментът да направя хотелска верига (колегите му в Италия вложиха печалбите си в хотелски вериги. Versace например откри Палацо Версаче в Австралия. Лаура Биаджоти притежава най-големия голф-клуб в Европа, Криция има 15 хотела на Карибите...). Засега се ограничавам с моите традиционни продукти - нямам магазин в Прага например, нито пък в Шанхай.

Склонен ли сте да потърсите съдружник или пък да се включите в империите за луксозни стоки като Gucci или LVMH?
Много съм доволен, че до днес удържах на атаките. Изкарал съм много безсънни нощи да си задавам въпроса кой е най-добрият вариант за мен и за фирмата. Бих имал голяма финансова полза, но - честно казано - нямам никаква нужда от повече пари. Още по-малко пък има нужда фирмата Giorgio Armani. По този повод за щастие винаги съм отклонявал офертите за съдружие или сливане с големите групировки.

В този ваш живот с толкова правила, с толкова дисциплина, с толкова богатство, с толкова активност, с толкова много проекти за бъдещето, има ли нещо, от което ви е много страх?
Да, страх ме е, че в даден момент моята физика няма да издържа повече, ще ми наложи да намаля размаха си и дори да се оттегля. Ако ли пък не, ще работя до гроб. Разбира се, вече проектирам една модна къща Giorgio Armani без мен. Формирам група хора, в чиито ръце ще оставя всички задължения, свързани с фирмата. Естествено, в работата ще участват със своя дял и тримата ми племенници, но не бих желал те да жертват за нея живота си, както направих аз. Но възрастта - това не са годините. Това са стъпала. Ако си в състояние да бягаш по тях нагоре и надолу, то ти нямаш възраст. Ти си млад.