Силвестър Силвестров, Александър Сано и Владислав Петров обявиха завръщането си като Братя Мангасарян. Зюмбюл, Среброто и Кулю започнаха турне от спектакли от Пловдив и София (в ресторант „Рубаят“ на НДК). На сцената им прелита вертолет, има автомобилно състезание, пироефекти и се задават важни въпроси, като: „Защо е културно да душиш жена си в театъра пред публика като Отело от Шекспир, а не е културно да я душиш в домашни условия?”  

Хуморът им е интелигентен, а спектакълът „За вредата от образованието, културата и изкуството“ – свеж и много смешен. Той е поводът за срещата ни с усмирилия се брат Мангасарян, Аладин, Отело и хиляди образи на елегантния Силвестър.

Защо се събирете отново с Братя Мангасарян?

Ние не сме се разделяли. С Кули сме съдружници в студио за реклами. А със Сашо работим непрекъснато. Просто се оказа, че музиката ни няма къде да бъде излъчена, ако не правим попфолк, чалга и този чалга рап, който го има навсякъде.

Какво ви направи братя?

Еднаквите мисли в главите ни.

Правили ли сте цигански работи – напивания, неприлични купони, сбивания?

Има ли още хора, които ходят на купони? За мен най-големият купон е да отида в планината. Никой от нас не пие. Циганията е само начин да погледнем комично на нещата. Самата дума „циганин“ е от гръцки произход и означава „недосегаем“. Циганите не можеш да ги извадиш от кожата им. Преди 11 години с Кулю и Среброто изляхме един яд от оциганяването на хората. Един ден си пуснах „Бай Мангау“ в офиса и си дадох сметка, че няма никаква промяна оттогава. Бай Мангау още не е в пандела. И това не е чак толкова важно за мен самия, колкото за сина ми.

Защо избра да се казваш Зюмбюл?

Един приятел на Кули го наричал така на шега и Кули ми каза: „Братле, много искам ти да си Зюмбюл“. Викам: „Добре, ще проверя дали е ок астрологично и ако е, нямам нищо против“. Много е опасно да сложиш псевдоним просто ей така. Вибрацията на Зюмбюл беше ок с телевизията и артистичните дейности. Силвестър съм кръстен на дядо ми, който е католик.

Преди две години написа във фейсбук, че очакваш предложения от свободни момичета, защото с Мария сте поели в различни посоки.

Прави ли ти впечатление, че повечето постове във фейсбук излизат след 0 часа? Явно тогава човек си задава разни въпроси. И споделя. Това беше моят начин да се пошегувам с това, което ми се случва.  

Когато стана въпрос за теб и Мария, мои колеги коментираха: „Хем се занимават с йога, хем са вегетарианци, хем се разведоха“.

Хахаха! Вегетарианци, а се развеждат?! Няма нищо общо. Двама души ги среща това, което имат като вътрешно усещане. То ги и разделя. С Мария ни раздели начинът на мислене. Просто тя си пое по друг път.

А каква е жената, която постила леглото ти сега?

Много интелигентна, чудесен човек, който ми е подарък. Живяла е в Щатите, оценила е България и се е върнала, въпреки че там е успявала във всичко, с което се е занимавала. Решила, че може да постигне същото и тук.

Вярно ли е, че Парцалев е спал в леглото ти?

Хахаха. Как звучи! Григор Вачков е роден в селото на баба ми и дядо ми – католиците. Читалището носи неговото име. Всяка година за честването му се събират актьори, които спят по къщите на местните. Откакто се помня, най-голямото ми желание беше да стана актьор. И в един момент баба ми каза: „У нас са спали Калоянчев и Парцалев“. Оказа се, че Парцалев е спал в моята стая.

Може да си попил таланта му. А твоят син Давид какви таланти има?

Той учи във Валдорфското училище. Обича да работи с глина. И му е много интересен българският фолклор. Помоли ме да му запиша албум с българска народна музика на Найджъл Кенеди. Записах и представлението ни с Братя Мангасарян на диктофон. Изслуша го от-до с отворена уста, като от време на време ме питаше за нещата, които не разбира. Накрая го попитах: „Интересно ли ти беше?“ и той отговори: „Много! Може ли пак да го чуя?“ Децата са мерило за това, което правим. Те още не са загубили връзката със себе си.

С Братя Мангасарян пеехте: „Аз съм млад, силен, красив, здрав, богат и много талантлив“. Променило ли се е нещо?

„Но! много талантлив.“ Талантът се явява като противовес на останалите. Всичко е ок, обаче талантът пречи. Тази песен е абсолютна мантра. Мисля, че на човек му се случва това, което говори. Че е много по-важно какво ти е в главата, отколкото това, което виждаш. Вярвам в невидимите неща, а не в тези, които се случват.