Казват, че истински щастливи майки са тези, които имат дъщери. Защото с тях преживяват отново своите най-съкровени трепети, в тяхно лице виждат осъществени своите младежки мечти и копнежи, защото има на кого да предадат своите женски уроци. Защото само в гърдите на дъщерите бие горещо и разбиращо, преливащо от обич, прощаващо и нежно женско сърце.

EVA покани няколко известни и красиви дами да представят порасналите си дъщери – да застанат до тях и да говорят

Ива Екимова за Дара

Винаги съм вярвала, че седи някъде една душичка и чака да отиде в едно семейство, за да го научи да е семейство. Такава е моята теория за появата на децата в живота ни. Бях на 26 години, като се роди Дара. Много малко неща от мен е взела тя, слава Богу, ако трябва да съм докрай честна. На нейната възраст бях хаотична, недисциплинирана, амбициозна, безразсъдна... Но само на 13 години, Дара ми помага сега да избирам пътя, по който тя ще върви, спестява ми почти всички родителски страхове.

Дара е напълно структуриран характер и съм склонна да й се доверявам. Философията ми на родител е лишена от амбиции, но не и от дисциплина. Искам да науча дъщеря си да се доверява на вродената си мъдрост и чувствителност, да не ги оставя да закърнеят, да ги отглежда и подхранва, да се осланя на тях. Искам да я предпазя от всичко, от което боли: разбити колене, счупени ръце, менструални болки, пъпки, нещастна любов, вредни храни. Разбито сърце... Изтеглих печелившата карта аз да съм разбивачка на сърца, дано да не ми се върне през детето ми... Слава Богу, Дара не е труден тийнейджър, но още има време, само на 13 е. Тя всичко може да сподели с мен, достатъчно умна е, за да ме разбира и да комуникираме без заобикалки.