Докато слаломираме с бебешката количка между масите в заведението, забелязвам походката й – тялото, което изпълнява особена гъвкава хореография на тема „чувствам се добре, чувствам се превъзходно“. Облечена е съвсем спортно, бейзболна шапка, клин, широк тишърт, който малко по-късно ще се сдобие със ситни пръски от обедните пюрета на Краси. От месец насам три пъти седмично води курс по йога за начинаещи в студио „Метасенс“, интересът е голям. Заниманията включват и йога за лице. Виолета е сертифициран инструктор по йога, след като завърши двегодишен курс към Националната спортна академия. Започва да прави асани, когато е на 15, и по думите на близката й приятелка Алекс Сърчаджиева е способна да застане в положение, при което „единият й крак сочи запад, другият – изток, а третият й пръст е в ухото“. Спира йогата само по време на бременността си и в първите три месеца след раждането. Оставя си обаче дишането и медитирането. „Всеки човек има нужда от 10-15 мин. на ден, в които да помълчи“.

Сега напълно е възстановила йога формата си. Фейсбукът й е пълен със сложни асани, които изпълнява къде ли не, включително по време на семейната ваканция в Турция през септември. Там тя е с мъжа си и за да могат да си починат, бебето е оставено на грижите на майка й Наталия. „На първо място са отношенията между жената и мъжа. Детето е продължението им, не пречка за тях. Ако майката не е щастлива и не се чувства пълноценно, няма как детето й да е спокойно“, казва трезво Вили. Според нея е самозаблуда, че една жена може да е перфектна във всичко. Не знам дали е от йогата, но Виолета винаги ми е изглеждала много овладяна и прибрана. От нея сякаш не стърчи нищо, нито емоции, нито кичур коса. Самата тя е казвала, че таи емоциите си, не иска хората за знаят проблемите й, защото така се чувства слаба. Изглежда по-скоро човек на разума, не толкова на сърцето. Може би това е маската, която 6-годишното момиче, загубило баща си, си e сложило, за да скрие тъгата си. Майка й я нарича „тъжно дете“. Тя самата говори за себе си без особено съчувствие. Определя се като не особено романтична и „джаста-праста“. Но не бива да забравяме, че имаме работа с актриса. А там никога не е сигурно...

Това, че сега изглежда щастлива, не ми се струва роля. Казва, че съпругът й дава свободата, от която има нужда (според Вили никой няма право да казва на другия как да живее): да се занимава с йога – Ивайло не просто я подкрепя да бъде инструктор, но и се интересува от йога дишането, медитирането; да поддържа вегетарианския си режим. Вили не променя храненето си по време на бременността. В един период особено много й се хапват кренвирши, но удържа. Затова е интересно дали е захранила сина си с месо. Мария Силвестър и бившият й съпруг например направиха детето си вегетарианец от раждането му. „Естествено, че му давам, той има нужда от калций. Не мога да предопределям избора му. Когато стане на 20, сам ще реши дали иска да е вегетарианец“, казва Вили, която зад гърба си има доста екстремни моменти с храненето. На 14, докато снима в поредната американска продукция, се заразява от манията на екипа по здравословна храна. Лекарите наричат това орторексия. Орторексията я довежда почти до анорексия, теглото й пада на 38 кг, но успява да се измъкне от този ад без лечение.

По време на бременността двамата с Ивайло ходят на училище за родители при акушерката Диди Димова. Не знам дали е заради подготовката, но Вили е много спокойна с бебето. Казва, че особено през първите месеци мъжът й бил доста по-притеснен от нея в грижите за Краси-младши.  
През идващите месеци Виолета Марковска постепенно ще увеличава професионалните си натоварвания. Смята да се върне към сцената и отново да пътува с двете постановки на театър „Искри и сезони“ – „Избори до дупка“ от Бранислав Нушич, и „Имам нужда от теб“ на Нийл Саймън.

Вили смята, че с кюрдския актьор Соран Ибрахим в „Жената на моя живот“ са въздействаща екранна двойка и имат химия, въпреки че по сценарий дори не се целуват. В Кюрдистан, откъдето е Соран, нравите са силно патриархални, жените например нямат право да се возят сами в такси. Самият Соран е „потресен“, когато по време на снимките в България вижда прояви на физическа близост между момче и момиче на улицата. Част от снимките са в Кюрдистан, но Вили не пътува дотам. Със Соран трудно се разбират, докато работят, защото той не знае и дума английски. Общуват чрез преводачка и с нейна помощ превеждат репликите на партньора на собствения си език, за да могат да реагират адекватно в диалога. Вили научава няколко думи на кюрдски, от които помни само „аре“ – „да“. Филмът има версии на български и на кюрдски.

Другите й планове и мечти са за пътувания. Като малка не обича да пътува, но сега вечер, преди да заспи, търси в гугъл изображения на местата, които иска да види. А те, накратко, са целият свят. От йогата е научила, че не когато нещата се подредят, ще си спокоен, а когато си спокоен, нещата ще се подредят. Ще й се подредят нещата.