Клайв Оуен: Не водя семейството си, където има фотографи

Анджелина Джоли му казва, че е секси. "С него са ми най-приятните любовни сцени в киното“, откровеничи и Дженифър Анистън

Станислава Кара 02 December 2015

Кадър от "Хирургът"

Снимка: HBO

Той безспорно е един от най-магнетичните британски актьори. Няма жена, която да не се е развълнувала, гледайки го в „Отблизо“ с Джулия Робъртс и Натали Портман. Анджелина Джоли му казва, че е секси, докато снимат „Отвъд граници“, а той се изсмива. „Клайв се целува наистина перфектно. С него са ми най-приятните любовни сцени в киното“, откровеничи Дженифър Анистън, с която играят в „Извън релси“. Женен е вече 20 години за актрисата Сара-Джейн Фентън. Запознават се, докато играят „Ромео и Жулиета“, имат две дъщери

Ролите му на гениален престъпник в „Човек отвътре“ и на активист в „Децата на хората“ го нареждат сред най-търсените актьори. Като знаеш всичко това, няма как да имаш малки очаквания за срещата си с Клайв Оуен. Той е висок, строен, излъчва такава класа, че дори за човек, опитен в срещите с холивудски звезди като мен, е трудно да не усети стомаха си да се свива на топка. Аз съм първата му журналистическа среща за деня – в сградата на HBO в сърцето на Манхатън, само на две преки от Таймс Скуеър. Ръкуваме се и сядам срещу него, докато все още го гримират. Усмихва ми се няколко пъти. Когато започваме да говорим, осъзнавам, че дълбокият му баритон е едно от най-привлекателните неща в него.

Клайв Оуен е роден през 1964 г. като четвъртото от пет момчета в неособено заможно семейство в Ковънтри, Северна Англия. Майка му е домакиня, бащата – кънтри певец, ги напуска, когато Клайв е на 3. В училище е звезда в театралните постановки, после в Лондон учи актьорство и превзема сцената с постановката „Оливър“. След поредица от телевизионни заглавия идват „Крупието“ и „Самоличността на Борн“, които привличат погледите към него. „Отблизо“ на Майк Никълс му носи номинация за Оскар. Миналата година Оуен се превъплъти в д-р Джон Такъри в сериала „Хирургът“, режисиран от големия Стивън Содърбърг. Действието се развива в началото на XX век в болницата „Никърбокър“ в Ню Йорк, а гениалният Такъри приема сериозни количества кокаин, за да не треперят ръцете му. Забърква се в любовна афера с една от сестрите, която се вижда и с друг лекар. Колкото е добър в работата си, толкова е разрушителен в действията си. Ролята на д-р Такъри донесе на Оуен номинация за Златен глобус, а сериалът, който започна втория си сезон по Cinemax, бързо се нареди сред най-добрите.

Междувременно британската звезда се върна и към сцената. Премиерата на „Стари времена“ на Харолд Пинтър на Бродуей е буквално дни след срещата ми с Оуен. Историята поставя героя му в любовен триъгълник, а ролята му налага да пуши през цялото време на сцената.
След разговора ни му подарявам копие от книгата си „Фалшът е начин на мислене“ на английски. Той ми благодари много искрено и вдига поглед от книгата: „Страхотно заглавие!“ Коя съм аз, че да оспорвам Клайв Оуен!

Ще ви върна малко назад във времето. Защо станахте актьор и как се е променил пътят ви от британската сцена до Холивуд?  

Участвах в училищна пиеса на 13 години. Ходех в съвсем обикновено училище в малко градче и тази пиеса беше като гръм от небето за мен. И си помислих – искам да правя това! Имах късмет, че в градчето ни имаше детска трупа, веднага станах част от нея и се влюбих в актьорството. Оттам нататък не исках да правя нищо друго, тази страст ме завладя. Започнах в театъра, сега отново се връщам към него с първата ми пиеса от 14 години насам.

Има ли роля, останала с вас, не точно любима, но такава, която ви е белязала?

„Отблизо“ беше голяма роля за мен! Но то беше, защото участвах и в пиесата преди това. Бяхме първите, които я играят, и стана голям хит в Лондон. Седем години по-късно, когато Майк Никълс ми се обади и ме попита дали искам да играя другата мъжка роля във филма, го приех като подарък. Но любимата ми роля винаги е тази, която играя в момента.  

Кажете ми защо се съгласихте да бъдете д-р Джон Такъри и каква подготовка изискваше ролята?

Веднага си помислих, че е брилянтен сценарий, изпратиха ми първия епизод от първия сезон, не бях попадал на герой като него. Стори ми се, че е доста необичаен персонаж, сложен. Той е гениален, много труден и многопластов. Това ме развълнува. А откъм подготовка – образът всъщност е вдъхновен от истински доктор на име Уилям Холстед, работил в болница „Джон Хопкинс“ в Ню Йорк в началото на XX век и смятан за един от водещите лекари за времето си, брилянтен. В същото време е вземал невероятно количество наркотици.

Знам, че сте били привлечен и от възможността да работите със Стивън Содърбърг.

Абсолютно и без съмнение! Аз съм му изключителен фен и харесвам огромна част от работата му. Това, че щеше да режисира първите десет епизода, беше много важно за мен. Хората ме питат каква е разликата между това да правиш телевизионен сериал и филм, а с него дори не съм усетил разлика между двете, защото Содърбърг е филмово чудовище. Направи го, все едно че е 10-часов филм, почувствах, че съм попаднал в страхотни ръце.

Кое беше най-голямото предизвикателство за вас в тази роля? Как се играе човек, изключително зависим от наркотици?

Това е всъщност един от най-вълнуващите аспекти на ролята, във всяка сцена се случва нещо различно. Не знаеш в какво състояние е героят в този момент, променя се непрекъснато. Може да е взел наркотици, може да има нужда от тях, това беше истинско предизвикателство за мен.

Има ли нещо от шоубизнеса, което бихте искали да опитате, а все още не сте – да режисирате, да пишете?

Мисля си за режисирането. Много бих искал да го направя, но трябва да е подходящ за мен материал. Ритъмът на работа на един режисьор е по-различен, трябва да спреш с актьорството за известно време.

Как успявате да опазите личния си живот и искате ли децата ви да са актьори?

Всъщност е лесно, просто ходя на места, където знам, че няма да е лудница! Все още мога да отида на тихо място и да пия кафе, или на бар, и да, хората ме разпознават, но това е част от бизнеса, в който съм. Не водя семейството си на места, където очаквам да е пълно с фотографи. Голямата ми дъщеря започна вече да учи в Кралската театрална академия, където съм учил и аз. Много е мило, когато я гледам как отива с раницата на гърба и прави същото, което правех и аз преди много време.     

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР