През 1984 г. Хуан Карлос Галиано, 24-годишен випускник на колежа Сейнт Мартин, представя своята първа колекция - дрехи, удавени в чай и след това изсушени на лунна светлина. И до ден- днешен той - вече Джон Галиано, не престава да се удивлява на факта, че някакви си осем костюма - точно тази колекция - са му подарили нов живот.

Галиано е първият чужденец (роден в Гибралтар), приет от света на висшата мода в Париж и то от тези, които са на върха - Кристиан Диор. Днес той е още на върха, неотдавна спечели професорска титла в Сейнт Мартин, а около него витае магнетичен ореол и популярност.

Той създава мода, но прави всичко наопаки и превръща класическите представления в изкуство на висшата мода. Талантът на този агресивен бунтар обаче е толкова ярък, че на ценителите и на изтънчените естети не им остава нищо друго, освен аплодисментите и възгласите "Браво!".

Звездата му изгрява със споменатото ревю на дрехи, вдъхновено от Великата Френска революция, след което му предлагат веднага място на моден илюстратор в Ню Йорк. Съдбата обаче му готви нещо по-добро.

В деня след ревюто най-известният лондонски моден бутик не само че изкупува всички "Контета" - така нарича Галиано колекцията си, ами ги излага и на витрините си. А после..., както обикновено се случва в приказките, съвсем случайно покрай магазина минава Даяна Рос и привлечена от изложения жакет, влиза в бутика. Следващата вечер, облечена в новия си тоалет, певицата се появява на светски прием, съвсем неподозираща, че с това преобръща на 180 градуса съдбата на неизвестния млад дизайнер.

По това време родителите на Джон заминават за Испания и той превръща квартирата им в свое ателие: купува платове, рисува ги и шие от тях жакети - своите първи бестселъри, които сам разнася по бутиците.

В продължение на шест години Джон настъпва към модните върхове и сезон след сезон създава все нови и впечатляващи шедьоври. Лондончани например са във възторг от скроените по спирала рокли, които и до ден- днешен присъстват в колекциите на Галиано. С течение на времето дефилетата му се превръщат в истинска атракция. Дизайнерът преобръща всичко с главата надолу и зрителите неизменно напускат залата зашеметени. Теми на спектаклите му са както цели исторически епохи, така и отделни ярки събития от тях. "Принцеса Лукреция" е вдъхновена от образа на великата княгиня Анастасия и легендата за династията Романови, а "Паднали ангели" - от епохата на Директорията във Франция. Между другото, именно "Ангелите" се превръщат в пропуска на Галиано за затворения за чужденци парижки моден свят. Джон е първият чужденец, при това непризнаващ класическите канони, удостоен с честта да оглави империята Кристиан Диор (в продължение на година преди това Галиано е подложен на изпит в модна къща "Живанши").

Вече пет години всяка колекция на модна къща "Диор" се чака с огромно нетърпение и любопитство. Но на всяко ревю публиката отива като на спектакъл - не избира и не купува нищо. И това, според Джон, е нормално - "това е дефиле", т.е. преди всичко възможност да събуди въображението, а дрехата за носене следва да се търси в магазините.

А ето кой е мъжът в империята "Кристиан Диор", според неговите клиенти, колеги и приятели:

Маноло Бланик Дизайнерът на обувки е работил с Галиано за неговата собствена марка и за колекциите висша мода на Кристиан Диор: "Джон е просто талантлив. Той е най-важният дизайнер на нашето време. Той е единственият, който ни показва нещо интересно от гледна точка на шева, визията, фантазията, въображението. И винаги е бил такъв. Всичко произлиза от начина, по който твори своите модели - понякога може да е доста шокиращо, но никога не ни оставя безучастни. Най-впечатляващото ми преживяване е от времето, когато работих с него за колекциите висша мода на Диор."

Кейт Бланшет Актриса и клиентка на Галиано: "Джон е дизайнер от най-висока класа. Той е остроумен, пълен с невероятни идеи, порочно непочтителен, умопомрачително талантлив. И обожава жените."

Колин Макдауъл Уредник на изложението "Джон Галиано за Диор" в Дизайн Мюзиъм: "Галиано е Пикасо в днешната мода. Уникалното при него е, че всяка своя колекция той започва с идеята за това, "което жените мислят в конкретния момент". Той вижда дрехите като неделимо цяло от реалната действителност - той не е от типа дизайнери, които седят на розов облак и мечтаят за всички прекрасни неща, които могат да направят от тюл. Той е радикален и постоянно оценява и премисля нещата, но от неговата си особена революционна гледна точка. Едно от най-хубавите неща, които направи в Диор, е, че комбинира виталността на истинския уличен и градски живот с веселието на поп арта. А този микс превърна във висша мода."

Сибил де Сейнт Фал Модна стилистка, приятелка и предишна муза на Галиано: "Двете първи ревюта в Лондон бяха страхотни. Нямахме никакви пари, но бяхме заредени с изключително много ентусиазъм и оптимизъм - имахме мисия. Всички усещахме, че Джон е по-различен. Рисунките му, светогледът му, идеалът му за красота (тази жена-дете, която завладя света със своята невинност, красота и деликатност) ни водеха напред през цялото време. Той удави дрехите си в чай, а след това ни каза, че трябва да ги изсушим на лунна светлина, защото именно това ще създаде верния нюанс и светлосянка. Втората му колекция "Паднали ангели" представяше т.нар. период на Директорията във Франция, а аз участвах в ревюто. На финала трябваше да сме с тези изключително деликатни и дълги бели муселинови рокли, за чието обличане и напластяване една върху друга ни бяха нужни часове. И точно преди да излезем, Джон извика, "Вода!" и изля отгоре ни няколко кофи студена вода, от което дрехите полепнаха по телата ни, а гримът по лицата ни се стече. Ние се смеехме истерично и не вярвахме, че това се случва в действителност. Беше забележителен момент."

Сао Шлумбергер Бивша клиентка на Галиано, която му предоставя къщата си в Париж за неговото Семейно ревю през 1994г.: "Не харесвам дрехите, които прави сега. Харесвах нещата му, когато започна. От последните му колекции лъха прекалено много насилие, жестокост, а и украсата е в повече. Прекалено много тематично акцентира на религията и църквата. В началото ми се струваше свежо като идея - чисти линии с леко загатната нотка фантазия. Спомням си едно бяло болеро с английска бродерия (пролет/лято 1996), което беше наслада за очите и тялото. Беше и толкова ново като идея. Все още го смятам за уникален като дизайнер на висша мода, защото се стреми да прави неща, които другите не правят. Дрехите му обаче не са за носене. По-скоро са маркетинг на пазара и определят тенденциите. Ето защо и е толкова популярен, и то без да плаща за това."

...Къде остана, ще попитате може би вие, юношеската мечта за Ню Йорк? Мястото на илюстратора, разбира се, е заето от друг млад човек, също "не без способности". Е, наистина, той едва ли умее да шие жакети...