Около месец по-късно Карина е във вихъра на плануваната втора сватба, вече в София: „Много ми беше на сърце. Вече се бях освободила напълно от напрежението и сериозно се постарах с организацията с пълна програма – направо концерт! Аз съм от музикално семейство, закърмена съм с музика - майка ми водеше детския хор „Славей“ и аз също съм пяла там. Вечерта открихме с живо изпълнение на Мария Илиева за първия ни сватбен танц – тя ни подари една от любимите ми песни на Ета Джеймс „At Last” и дори успя да ме разплаче. След вечерята Десислава отвори специалната фолклорна част, която бях подготвила за италианските ни гости. Обожавам нашата народна музика, а Десислава е певицата, която аз асоциирам с фолклор. За мен гласът й е като ангелски дар и тя направи уникална китка с народни песни от всички краища – родопски, тракийски, македонски. Ансамбъл „Чинари“ изпълниха танцовата част и италианците бяха в абсолютен възторг! А след полунощ дойде и моята изненада за Алберто. Той, както повечето чужденци, е страшен фен на балканската музика – попфолк, сръбско, гръцко. Естествено, преди да дойде за първи път в България не беше чувал за нея, но моите приятели имаха „доблестта“ да го запознаят с нощния живот в София и той се влюби във фолка. Обяснява ми го така: „Виж какво, не разбирам какво говорят, не ме интересува. Но музиката е толкова жива, толкова ритмична – направо ми иде да скоча и да затанцувам!“ И аз като негов приятел и човек, който го обича, нямаше как да не му подаря попфолк изненада въпреки протестите на повечето ни гости. Като видях как грейна усмивката му като излезе Тони Стораро, разбрах че си е струвало. Харесва му и това е.“

И това е. Семейният живот за Карина и Алберто сега продължава между София, Милано и Ла Специя. Неговите ангажименти включват строене на фабрика в Италия, нейните – снимки в Милано и Барселона. Пътуват много и още не са сигурни къде точно е домът им. И тази сигурност никак не им липсва.

Сватбените рокли - от София до Барселона и обратно

„Много странно, но избора на рокля приех като работен ангажимент. Не мога да го обясня това чувство. Затова се обадих на приятелите ми – стилиста Хубен Хубенов и гримьора Слав, и ги помолих да ми помогнат в избора. Не можех да се нагърбя сама. Тъй като съм голям фен на испанската сватбена традиция и смятам, че най-красивите булчински рокли са испанските, отидохме в Барселона. Търсехме две коренно различни рокли – женствен, изчистен и много рафиниран модел за сватбата в Италия, и нещо по-разкошно за България. Първата я открихме в кутюрната линия на Rosa Clara, една от водещите испански марки. Изцяло ръчно шита, от уникална сурова коприна – толкова жива, че конците едва я удържаха. Добавихме много драматичен испански воал, с огромен кант дантела – изглеждаше като от киноекрана, влюбих се в него. Обувките бяха от лимитираната колекция Cinderella на любимия ми италиански бранд Bottega Veneta – ретро пантофки на Пепеляшка, целите обсипани със сребърен брокат.

Втората рокля не я намерих в Испания, а в София. Дизайнерът на Beyond Борче Ристовски я уши специално за мен, само за месец и половина, вплитайки идеите и на двама ни. Тотално различна от първия ми избор, със силует на русалка и цялата от дантела – 40 метра е само шлейфът й. Ужасно тежка и неудобна, но вълшебно красива и излята по тялото ми. Признавам си, че се измъчих с нея, но си струваше!“