Ако се интересувате къде се прави бирата – гледате комините. Комин с метална шапка, приличаща на рицарски шлем, маркира пивоварна. Може да е древна – например от XVII век, може да е по-нова, но бирата от нея задължително е с уникални качества. На мен лично ми допадна галено наричаната от местните „шпеци“, сервирана с джоланче, било агнешко или свинско, в един ресторант на хълма до обсерваторията. Синът ми се прехласва по пушената бира, а мъжът ми още споменава прясната светла бира, която изпихме в манастирската бирария Клостербрьой.
В Бамберг има по няколко фестивала годишно – просто повод по улиците да свирят банди, хората да се забавляват с халби или бутилки в ръка. Между другото, за халбите се плаща някаква символична сума, в случай  че някой реши да си ги занесе вкъщи. При връщането депозитът се възстановява.

В Бамберг да видиш на улицата бутилка – било пластмасова или стъклена, е равносилно на това да видиш НЛО. Подозирам, че тук има бежанци, преживяващи от връщането на бутилки, чиято цена понякога е по-висока от тази на съдържанието, например от минерална вода. Във всички супермаркети има автомати за приемане на „пфанд“, които ти издават бележка със сумата на опаковките и можеш да си я получиш на касата като отстъпка от цената на покупката. Чистотата на града те кара дори да не се дивиш на многото местни, които предпочитат да се разхождат боси. Макар че най-често се придвижват с велосипеди, нищо че автобусите са точни като часовници, хората ги е грижа за околната среда.

Много я пазят тая околна среда в Бамберг. Долна Франкония е известна с производството на екологично чисти плодове и зеленчуци, а част от територията на Бамберг е с оранжерии, зеленчукови и овощни градини, известни като Гертнерщат. Изненадващо дори на улицата в централната част от града, където наехме апартамент, във вътрешни дворове хората отглеждаха репички, броколи, ягоди, салати, които в определени дни от седмицата продаваха или пред вратата си, или на пазара в пешеходната зона на града.   

За да не останете с впечатление, че само сме яли и пили за седмица в Бамберг, ще ви кажа, че не оставихме църква непосетена, а там те са много и повече от импозантни. Всичките с орган, а протестантската „Св. Стефан“ и със странен олтар, увенчан от модерно изкуство.
От замъците най-големият е Вайсенщайн на хълма Михелсберг, приютил и Музея на бирата, и служби на общинската управа, и старчески дом, а и такъв ресторант-градина с гледка към града... В залите на замъка може да видите творби на големите нидерландци като Брьогел, Ван Дайк, Рубенс. По-отдалеченият Алтенбург е построен през XIII век и си остава укрепление, до което се стига по стръмни горски пътеки. Бароковите Грайфеншлос и Зеехоф също са наблизо, в случай че не се задоволите само с описаните по-горе.

Бамберг има свойски отношения с музиката – тук има поне десет традиционни музикални фестивала с органови концерти в катедралите, серенади в розовата градина на новата резиденция, блус и джаз фестивал. между другото, догодина през март в модерната концертна зала ще свири виртуозният пианист Ланг Ланг. Не го знам дали е любител на бирата, но и да не е, със сигурност ще опита. Това е все едно да се срещнеш с душата на града – стара, ама цветна и весела.