Защо нуклеарна медицина?

След Университета бях разпределена в с. Железница, до Провадия. Двоумях се какво да специализирам. Послушах съвета на татко: Ани, радиоизотопната диагностика, така се наричаше тогава нуклеарната медицина, е бъдещето. Аз бях с дете на годинка, родих Андрей, след като завърших, и тази специалност ми се струваше добра възможност да съчетая майчинството с професията.

За състудент ли се омъжихте?

Да, заедно сме от втори курс, повече от 35 години. Кандидатствах, спечелих конкурса и станах ординатор, после асистент и така потеглих нагоре. Много млада защитих първата си дисертация, а за втората трябва да благодаря на швейцарските ми партньори. Имах възможност да специализирам в Швейцария, да видя най-новите постижения на нуклеарната медицина в Европа.

Не е било лесно.

Не, пишех дисертацията си след 10 часа, като сложех сина ми да спи. Така всяка нощ си лягах в 4. Сутринта тичах до работата.

Не вярват ли прекалено много пациентите на апаратурата от образната диагностика, част от която е и нуклеарната медицина?

Категорично. Също така съм категорична, че не можеш да поставиш диагноза само по една картинка. Ние в 90 процента от случаите работим онкология. Но нуклеарната медицина се развива изключително бързо – тя стигна до клетъчно ниво, сега изследва дори глюкозния метаболизъм на туморната клетка.

Може ли една диагноза да обърка живота на един пациент?

Разбира се, има такива случаи. Днес имах пациент, който беше пратен на скенер заради образувание в главата на панкреаса. Беше отчаян,  влязъл в интернет, прочел нещо от „д-р Гугъл“ и животът свършваше за него. Но аз бях категорична, че се касае за доброкачествена киста. И накрая се прегръщахме. Когато лекарят трябва да съобщи окончателната диагноза, трябва да бъде много прецизен. На това ме е научил животът. Диагнозата трябва да е комплексна. Трябва да чуеш и какво ти разказва пациентът и да включиш интуицията си. Няма как по една снимка да направиш диагноза. Това означава да работиш професията си със сърце, а не да я превръщаш в рутина. Защото за теб някой може да е десетият пациент, но за него ти си единственият лекар и неговият случай е единственият. Това трябва да разбират лекарите и ако се отнасят с любов към всеки болен, лечението ще има друг резултат. Пациентите много ясно го усещат.

Като диагностик каква диагноза ще сложите на Варна?

Безверие, апатия, отчаяние – това са симптомите. Центърът ще бъде асфалтиран, но вярата в промените как се връща? Варна изостана изключително много с европроектите – а това е въпрос на организация, контакти, методична работа, тичане от една инстанция до друга. А особено болно място за Варна е туризмът. Туризмът не е само храна и легло, а и култура. Не бихте ли дошли на едно хубаво представление във Варна?

Да, но… (докато говорим, две бездомни кучета оглушително лаят до масата ни, на входа на Морската градина.) Не е ли абсурдно това в центъра на Варна, в разгара на туристическия сезон?

Абсурдно е, нямам какво да кажа. Аз имам две кучета. Разбирам природозащитниците. Прибират ги и ги обезпаразитяват, но после ги пускат. Недопустимо е да се разхождат сред туристите, а като лекар мога да кажа, че е и опасно, защото съм виждала много случаи на ухапани от кучета хора.

Една от съвременните заблуди е, че медицината може всичко. Можете ли да изброите други заблуди?

Хората знаят, че има нелечими болести, че има хронични болести, които трудно се лекуват, но някак си им се иска да се самозаблуждават. Тук е ролята на лекаря и на психолозите. Малко внимание обръщаме на ролята на психолозите в болницата, а те са много важни в тежките моменти, когато трябва да се приеме една диагноза. Тежката болест е болест на цялото семейство. И то има нужда от помощ и съвет, както и самият пациент. Има нужда от повече разговори с пациента и по-малко писане.

Защо не върви тази здравна реформа? Защо състоянието на нашето здравеопазване е толкова тежко? Ако бяхте на мястото на министър Москов, какво щяхте да направите най-напред?

Проблемът на нашето здравеопазване не е единствено в парите. Ако само преди 5 години в България нямаше модерни линейни ускорители за лъчелечение, сега във всеки онкологичен център има. Парите се увеличават, но не и качеството. Някои неща започнаха да се правят от предишното правителство – като промените в спешната помощ, които ще доведат до ред и бързина. Но трябва да се въведат стандарти на работа, без това не може да се работи. Ние си махнахме поликлиниките, но сега се оказва, че са добра система и италианците например ги връщат. За една майка с деца системата на поликлиниката е много добра. Профилактиката в училище – тя беше стриктно организирана система. Сега я няма. Ние много закъсняхме и с отношенията здравна каса – частни болници. Защото нямаме ясна представа за структурата на обществото.

Това че никога не сте променили града си, че живеете с един мъж от ранна младост и че работите 35 години в един университет означава ли, че се страхувате от промени?

Може би съм малко консервативна. Привързвам се към хора. И към къщата си. Мога да направя ремонт вкъщи, но този хол е от баба ми, има вещи от сватбата с дядо ми. Банята е нова. Компютърът ми е нов. И телефонът. Но духът на къщата е от онова време.

Къде пътувате?

Къде ли не. Била съм в Чили, Мексико, Колумбия, Намибия – все пътувания, свързани със специалността ми. Бях член-кореспондент на Американската асоциация по радиология, членувам и в Международната асоциация на лекарите, практикуващи нуклеарна медицина. Това ми даде възможност много да пътувам, макар че не само за удоволствие. Обичам по-интересните преживявания, по-екстремните маршрути, по-непознатите места. Ходила съм в Непал на сафари на слонове. Наложи се да прекосяваме със съпруга ми със сал река, която гъмжи от крокодили, бяхме инструктирани да не се държим за сала. После летяхме със самолет на 3000 м височина между седем от най-прекрасните върхове на Хималаите. Летяла съм и над Небраска, пустинята. Доста екстремни полети имам.

Не ви е страх явно. Фаталистка ли сте?

Родена съм на 13 декември, петък. Как да не съм фаталистка!

Техники за изследване на тялото за откриване на патологични процеси и заболявания в начален стадий:
Скенер, или компютърна томография: Посредством рентгенови лъчи се визуализират органи и структури, които не могат да се видят с обикновено рентгеново изследване. Търси се тяхната морфология.
Ядрено-магнитен резонанс: Поставя клетките на тялото в магнитно поле. Показва също морфологията на процесите, т.е. промените в структурата на органите. ЯМР предоставя изключително детайлни образи на нервната система, мускулите и ставите, сърдечно-съдовата система, органите в абдомена и малкия таз, гърдата.
ПЕТ скенер, или позитронно-емисионен томограф: Хибридна система, в която компютърен томограф е комбиниран с инжектиране на  радиоактивно вещество. Източник на лъчението не е рентгенова тръба както при рентгена, а самият организъм, неговото излъчване. Освен морфологията на процесите показва и метаболизма на клетките. С него може да се определи степента и скоростта на развитие на патологичния процес.
Гама камера: Друга хибридна техника от нуклеарната медицина. С нея се изследват всички органи и системи с гама лъчи, които са радиоактивни.