Майкъл Розенблат: Най-шантавите неща остават по закачалките
Мария Тодорова 25 September 2004
40 000 са местата по света, където може да си купите дреха с марката Том Тейлър. 8 200 от тях са мономарковите магазини, в които всеки месец има нова колекция за всяка от 10-те модни линии. А човекът, който повече от 12 години управлява тази международна компания, е Майкъл Розенблат. Започва със свой партньор през 1962 г. в Хамбург с производството на мъжки ризи и тишърти с различни марки.
Под името Том Тейлър работят от началото на 70-те и в продължение на 24 години правят само мъжки облекла. За това време Майкъл Розенблат сменя местожителството си няколко пъти - живее в Англия и Италия, а през 1980 г. заминава за САЩ, където остава 11 години. Връща се в Германия, за да поеме бизнеса от своя партньор и първата му и основна цел е да превърне фирмата от национална в международна.
След мъжката линия "Том Тейлър" пуска детска, после дамска, след това серии за тийнейджъри, кожени облекла, аксесоари, бельо, хавлии, часовници, бижута, парфюми, бански костюми и т.н. Последните 4 години разработва основно дамската линия, отначало съобразена с немския пазар, а сега с международен екип от дизайнери прави мода за европейската жена.
Майкъл Розенблат беше в България само за ден, но отдели от времето си, за да отговори на въпросите на ЕВА.
Остават ли хората верни на една марка?
Не на една, но на няколко да. Младите хора винаги се интересуват от няколко марки, а не от конкретния продукт. Те не знаят примерно всички онези стари марки от времето на родителите си и не се и интересуват от тях. Той има нужда от риза, отива в Том Тейлър и си я купува. Купува си и панталон, и хавлия от там, защото познава марката, вярва й, чувства се комфортно с нея, качеството е добро, цената е приемлива и отношението е добро. Ако си беден, търсиш конкретния продукт - купуваш си пуловер, защото ти е студено и имаш нужда от него. Но когато поддържаш определен стандарт на живот - искаш да си купиш и определен стил на живот и отношение.
Ползвате ли услугите на т.нар. модни институти, които определят модните тенденции за следващите сезони?
Имаме отделни дизайнерски екипи за всяка от линиите ни и всички те пътуват по света постоянно. Всеки екип е от около 50 дизайнера и е с отделен мениджър. Важно е да не зависиш от отделния човек или институт, а да се доверяваш на екипа. Да, от институтите получаваме най-общите тенденции за следващия сезон и примерно актуалните цветове, но мисля, че най-истинско и вярно е това, което можеш да видиш по улиците. Пък и в крайна сметка модните тенденции гарантират само малък процент от продажбите. Ти влизаш и си купуваш същата удобна синя блуза, която имаш от две години. Но в магазина искаш да видиш и нови, модерни неща и ако ти допаднат, ще си купиш едно-две от тях.
Дизайнерите ни са от най-различни националности и всеки има своята грандиозна модна идея. Но дежурната ми реплика е: "Хей, страхотни тенденции, но никой няма да ги купи!" Защото хората, подвластни изцяло на модните тенденции, съставляват нищожно малък процент от населението. Да, казваме, това е много секси и модно, бляскаво е да живееш в модерен свят, но накрая всичко е само цифри. Можеш да направиш най-шантавото списание в света, но в крайна сметка някой трябва да го прочете, нали?! Така че нужно е да следиш и долавяш вкуса на мнозинството. Със сигурност вкусът на масата е по-консервативен, отколкото ни се иска на всички нас. Но в крайна сметка най-шантавите неща си остават по закачалките.
Коя е най-модерната страна?
Токио е най-модерният град. Азия като цяло е доста по-експериментално настроена в сравнение с Европа. Единствено Токио като пазар е шантав, странен и много напреднал по отношение на модата. Ходейки по улиците там, ще видиш хора, които сякаш са от други планети. Но те експериментират постоянно, докато европеецът не е склонен към такива модни опити. Дори италианецът. Всички си мислим, че италианските мъже са изключително модерни - да, те са много елегантни, винаги са с хубав костюм, хубава вратовръзка, но всъщност са твърде традиционни.
Кои са основните ви конкуренти?
Всеки, който произвежда дрехи, ни е конкурент. Но и те се менят - някои остават, други умират, защото не са уловили модното настроение и нагласа на пазара. Модният пазар се промени много за последните 2 години - преминахме от системата с по две колекции на година, на варианта с 12 и това не всеки успя да си го позволи. Като в хлебарницата е - клиентът влиза и не иска стар хляб, а пресен. Ако трябва да кажа конкретни имена, мога да изброя стотици - H&M, Zara, Mango, Springfield... Но в крайна сметка идеята за ограниченото пазаруване от една и съща марка приключи. Днес си купуваме от различни марки и даваме 1000 евро за дреха от Гучи, а в същото време купуваме и нещо за 10, 20 или 50 от Том Тейлър. Мисля, че това е по-демократична гледна точка за пазаруването и модата като цяло, затова и казвам, че всеки един, който прави дрехи, може да ми е конкурент.
Колко магазина притежавате?
Около 40 000 места по света, където продаваме. А мономаркови магазини - около 8200.
Твърде много...
Твърде много?! Има няколко милиарда хора по света все пак, а само милиард и половина от тях живеят в Китай, което прави всеки пети човек на планетата...