На 50 км южно от Манчестър на река Трент се намира родният град на Роби Уилямс Стоук он Трент. Скромен, но интересен провинциален град. Известен с три неща: производството на фин порцелан, двата си футболни отбора, единият от които е сред създателите на професионалната лига, и с приноса си към музиката. В клубовете и по улиците му се преплитат историите на изпълнители като хаус диджея и продуцент Карл Кокс, солокитариста на Gun’s And Roses Слаш и основателя на Motorhead Леми Килмистър.

И все пак когато попаднете в Стоук он Трент, като част от програмата за разглеждане на града ще ви предложат обиколка по стъпките именно на Роби Уилямс. Можете да посетите мястото, където е живял, пъба, бивша собственост на родителите му, училището, в което е учил, Queen Theatre, където се е появил за първи път на сцена.

Бащата на Роби Пийт Конуей бил певец и актьор в нощни клубове. Когато среща майка му Джанет, тя има 18-месечна дъщеричка Сали от предишен брак. През 1970 г. Пийт и Джен се женят и на 13 февруари 1974 г. се ражда синът им Робърт.

Джубокс

Роби расте около джубокса в пъба на родителите си Red Lion и от малък осъзнава, че ако се занимава с музика, винаги ще има кой да пусне монета, за да го слуша. Когато е на три, баща му изоставя майка му и семейството, за да преследва кариерата си. Джанет продължава да менажира заведението сама.

След това става цветарка, а по-късно стартира бизнес за шиене на дрехи. Роби е отгледан от нея и сестра си Сали. В училище прави впечатление с артистичността си, не с оценките. Играе в театъра на Стоук он Трент, даже се появява в телевизионни сериали. Не си пада много по ученето и го зарязва на 16. Започва работа като продавач, за да се самоиздържа. Майка му го записва на прослушване за бой банда, уверена е, че е талантлив. През 1990 г. Роби става част от Take That. И както се казва, останалото е история...

Двете лица на славата

През първите две години на Take That момчетата не получават заплата. Роби не може да учи в колеж, нито да работи, защото трябва да е непрекъснато на разположение. Издържа го майка му, тя плаща хотели, разноски, дрехи, кара го до местата, на които трябва да бъде. „Беше на 18, когато групата „отлепи“ – разказва Джанет. – На 18-ия си рожден ден Роби реши, че ще ми дава по 200 паунда на месец и мисля, че ги получих само първия месец! Дойде вкъщи, беше ми купил златен часовник и бутилка шампанско. Казах му: „Ама това е твоят рожден ден!“ А той ми отговори: „Благодаря ти, че ме имаш, мамо! Животът ми е прекрасен!“

Успехът променя живота на Роби. Той е секссимволът на бандата. По-късно Гари Барлоу споделя в интервю с известно огорчение, че по време на концертите фенките държали плакати с надписи: „Роби, искаме те гол“ и „Роби, обичаме те“, докато за Барлоу плакатите били доста по-безинтересни.

Успехът на Take That променя и живота на семейство Уилямс. „Всичко се обърна с главата надолу – споделя майка му. – Мениджмънтът на Take That ни уведоми, че ако се появят фенове пред къщата ни, просто трябва да се усмихваме, да сме учтиви, да се справяме...

Стените ми бяха покрити с графити, оградата – счупена, крадяха пране от простора, отнасяха пощата ми, цялата градина отпред беше обезобразена. Беше плашещо. Когато отивах на пазар, зад мен се нареждаше опашка, но не от хора, които обмислят какво да си купят, а от наблюдатели какво слагам в кошницата, за да разберат какво яде Роби. Нямах право да се оплаквам. И всичко това трябваше да се пази в тайна.“
 
Пропадания...

Междувременно отношенията в групата не са гладки. Роби има нужда от повече изява и присъствие и в писането на песните, и на сцената, но солистът на групата Гари Барлоу не допуска това. През юли 1995 г. Уилямс напуска Take That. Майка му отново разказва: „Чувстваше се фрустриран и искаше да участва повече в създаването на музика, да бъде по-креативен. Знаех, че му предстои солова кариера. Той винаги много се старае в работата си. Смел е.

Но моментът, в който напусна Take That, беше опустошителен и за него, и за нас. За Роб беше много тъжно. Той взимаше наркотици и пиеше много сериозно. Когато погледна към всичко, през което мина, изключително се гордея със сина си, че го преодоля.“ Диви партита, алкохол, наркотици. Роби е споделял в интервюта как приятелят му Елтън Джон го записва в клиника, за да преодолее зависимостта си от дрога, развита заради депресията, в която изпада още по времето на Take That. През 2006 г. участва в документалния филм на Стивън Фрай „Тайният живот на депресирания маниак“ като човек, борил се с този проблем. До 2009 г. пуши до 60 цигари на ден.

През 2011-а признава, че е преодолял летаргия, предизвикана от хормонален дисбаланс, определян като мъжката менопауза – андропауза. Подлага се на хормонални инжекции, защото се чувства много отпаднал и не изпитва сексуално желание.
 
И полети

И заедно с всичко това през 1996 г. се връща в ефира. Соловата му кариера започва обещаващо с кавъра на Freedom на Джордж Майкъл, който се изстрелва на втора позиция в британските чартове. Двамата с Джордж са приятели, засичани са от папараци заедно по купони. В началото на соловата си кариера Роби е близък и с братята Ноел и Лиъм Галахър от Oasis.

Следват първият сингъл на поп певеца Old Before I Die, дебютният му албум Life Thru A Lens (1997), който е бестселър. Сингълът му Angels – най-любимата песен на Роби от всички, които е писал и пял, става платинен. Вторият му албум го прави най-продаван в Англия. Кариерата му лети стремглаво нагоре. Следват албум, вдъхновен от Франк Синатра, парчето Have You Met Miss Jones? за филма „Дневникът на Бриджет Джоунс“, наградата на MTV Europe за най-добро мъжко изпълнение, регистриран е в Книгата на Гинес за продадените за един ден 1,6 милиона билети за турнето му. Записва красиви и успешни дуети с Кайли Миноуг, с Никол Кидман.

Роби е най-продаваният британски соло артист на Острова и най-продаваният не-латино изпълнител в Латинска Америка. Шест от албумите му са сред 100-те най-продавани в САЩ. Освен ненадминатия рекорд от 17 награди Брит, има 8 ECHO и 2 номинации за Грами. През 2004 г. е определен за „най-великият артист на 90-те“ и получава звезда в Британската алея на славата. Продал е 19 млн. албума и 5,4 млн. сингъла в цял свят. Заедно с това е посланик на UNICEF, има благотворителна организация Give It Sum за хората в неравностойно положение в родния му град, с която е набрал повече от 5 милиона паунда.