EVA потърси мнението на Надя Петрова, един от водещите експерти по натурално хранене у нас

Г-жо Петрова, откакто чета етикетите на хранителните стоки, се чудя какво точно купувам. Опасна ли е химията в продуктите?

Истината по темата е изключително спорна, защото някои от изкуствено създадените съставки са тествани за безопасност и заключенията са, че в определени количества те не са опасни за здравето. Проблемът е, че все още не са правени изследвания какво точно се случва в човешкия организъм, когато в него се натрупат всички безвредни малки количества химикали и те се превърнат в голямо количество химия.

Не е тествано как точно влияят  химикалите в комбинация един с друг. Според мен химикалите в храните са като руска рулетка и трябва да внимаваме с тях. Това са нови съставки за човешкото тяло и наистина НИКОЙ не знае как ще ни отразят след 1-2 или 10 години редовна консумация.

Какво означават Е-тата и кои от тях ни застрашават?

Е-тата са т.нар. агенти в храните, като набухватели, втвърдители, оцветители, консерванти, гуми, емулгатори и т.н., но може да са още антиоксиданти и минерални соли. Една част от тях са тествани и се водят безопасни в малки количества. Друга част НЕ са тествани и никой не знае дали са вредни, или не.

Да се вади списък на опасните не е възможно, защото броят им расте с хиляди годишно. За сравнение, химикалите в хранителната индустрия са били около 100 преди 50 години, днес са над 80 000.

Кои добавени субстанции в храните могат да провокират алергии?

Реакцията на всеки човек е индивидуална. Най-честите алергени са глутен, млечни протеини, соя, ядки и яйца. Вече се изписват на етикетите. Но има и Е-та, които могат да отключат алергична реакция, като Е102 (жълта боя), Е120, Е122 и Е124 (червена боя), Е407 или карагенан (стабилизатор от водорасло, съдържа се често в соевото мляко) и други.

Какво да разбираме, когато прочетем на етикета за добавен млечен или соев протеин?

Подобни протеини обикновено се добавят, за да се постигне желаният от производителя обем. Това не ги прави вредни, те просто заместват онова, което реално трябва да се намира в продукта, например месо.

Как да разберем дали кренвиршите са от месо?

Въпросът е подвеждащ, мисля, че всички знаем, че кренвишите рядко са от месо. По регламент месото в кренвишите трябва да е минимум 20%, останалото са пълнежи и заместители. Предполагам има и производители, в чиито кренвирши месото достига 60-80%, но човек трябва да проучи внимателно какво и от кого купува.

Какво означава добавянето на калциев хлорид в сиренето?

Калциевият хлорид е хранителна добавка, позната под номер E509. Тя се ползва за увеличаване на твърдостта, като регулатор на киселинността и като източник на калций в сиренето. E509 няма странични реакции и няма данни да е вреден, когато е поет с храната в разумни дози.

Възможно е обаче някои производители да добавят калциев хлорид в големи количества, за да втвърдят сиренето по-бързо. Сиренето зрее около 40 дни, затова много производители прибягват до калциев хлорид, за да намалят времето например на 4 дни. Подобно сирене привидно изглежда зряло, но е реален проблем за хората с нетолерантност към лактоза, които е редно да консумират истински узряло сирене.

Да „гласуваме” ли в полза на био продуктите?

Според мен напоследък се появи мания по био продуктите и рано или късно и там ще се появат сериозни нарушения. Моят съвет е по-скоро да се ориентираме към чистите плодове, зеленчуци и животни, отглеждани максимално близо до естествената им среда.

Като например да предпочитаме продуктите от пасищни животни, да търсим плодове и зеленчуци, отгледани като биодинамични или пермакултурни насаждения. Био-то, разбира се, е добър вариант и има законов регламент, но има по-достъпни алтернативи.

Какво да предпочетем – фермерските пазари, или супер веригите?

Категорично фермерските пазари и малките местни производители.

Можем ли да се храним едновременно евтино и здравословно?

Разбира се. За начало няма нужда менюто ни да изобилства от чужди и скъпи храни като киноа например. Леща или елда (гречка) са не по-малко полезни и в пъти по-евтини. Зеленчуците също не са скъпи, особено когато купуваме сезонна продукция от местни производители. Същото е валидно и за пасищните продукти като мляко от пасищни крави, което може да се набави на село, домашно месо и т.н.

Какво е отношението ви към хранителните добавки? Да се „храним“ ли от аптеките?

За съжаление, храните днес за загубили голям процент от ценните си вещества заради монокултурните насаждения, свръхполиването и подбора на семена, които изтощават сериозно горния слой почва – хумуса. Налага се да прибягваме до хранителни добавки, за да компенсираме липсите в организма.

Добрата новина е, че при био и чистите храни загубата на ценни вещества е много по-малка, затова съветът ми е да консумираме основно тях. Може и по лекарско предписание да правим профилактика с хранителни добавки, за да се чувстваме по-здрави.