Петър Илиев е човек, когото ще искате да познавате. Само ако го чуехте как говори за живота, готвенето на спаначена супа, танца. Особено за танца – неговата голяма житейска страст и професия. Що за човек е може да разберете и ако гледате спектакъла по негова хореография „5х5+1“ в зала 11 на НДК на 28 май и ден преди това в Културния дом на Стара Загора.

Петър Илиев е арт директор на фондация "Танцово изкуство - Илиев", която организира танцови ателиета с американски гост-преподаватели, стипендиантски програми за обучение в САЩ, както и танцови програми за ученици от училищата в София. Той е бивш солист на ансамбъл “Филип Кутев”. Заминава да учи в Националния танцов институт в Ню Йорк. Става артистичен директор на компания “Уестуинд”, води майсторски класове в десетки колежи и университети в САЩ и Канада, поставя оригинални хореографии за професионални и любителски танцови компании. От 12 години Петър е в преподавателския състав на Пасифик Нортуест балет в Сиатъл и Балет Чикаго. Ето част от един разговор с него, проведен преди около година.

В София имате програма „Танцуващи хлапета“. Разкажете за нея.

Миналата година имахме 120 деца в 4 училища. В държавните училища не се учи танц, родителите записват децата си извънкласно. А аз искам това да се случва в училище. В Щатите правиха доста изследвания. Децата, след като са танцували, след като са били физически активни, са страшно продуктивни, тогава правят най-добрите си тестове. Работя с деца от 10 до 15 години. Много от тях сега искат да се занимават с танц. Те стават и знаеща публика, която може да оцени колко труд се хвърля за един танцов спектакъл. Могат да оценят какво е балетът, какво е „Денсинг Старс“ и всички танцови реалити шоу.

Умеят ли да танцуват нашите деца?

Аз смятам, че сме танцувална нация. Но не мога да кажа, че американските деца са по-малко танцувални. В моите класове казвам: имаме 16 такта, върху които искам да импровизирате, да си измислите нещо. Много често българските деца са като гръмнати. Никой не си позволява да импровизира. А в американското училище гръмват от щастие, че някой им дава свободата да творят и да покажат себе си. Не можеш да танцуваш и да гледаш в пода. Не можеш да танцуваш сам за себе си. Трябва да се отвориш, да се изправиш и да кажеш – това съм аз, гордея се с това, което знам. А нашите деца се чудят как да се скрият един зад друг. Казвам им: бъркайте и правете големи грешки, не ми правете малки и замазани. Аз ще видя и малката грешка. По-добре сега да е грамадна, за да разберем къде е проблемът. Правете грешки, но влагайте енергия. Без енергия, без душа няма как да има танц.

Какви са училищата в София, в които учите на танц?

Бяхме в училища с различни социални условия. Имаме едно ромско училище, частно училище, в „Хаджи Димитър“. Всичко се вижда при децата, всичко е много прозрачно. Основното е как тези деца са третирани от администрацията. Още с влизането в ромското училище директорката ми каза - от нашите деца нищо не става, защо сте си избрали нашето училище. Имаха психолог. Той влизаше в моите класове и смяташе, че неговата задача е да усмирява децата. Стоеше с пръчка под мишницата. Питам – какво правиш с тая пръчка, използваш ли я? Да, когато трябва. Смазващо отношение, децата бяха без всякакво самочувствие, не смееха да ме погледнат. В частното училище бяха по-освободени.

Каква е диетата на танцьорите?

Трябва непрекъснато да внимаваш с какво се храниш. Първото нещо, което казвам на децата е - внимавайте какво ядете. Забравете баници и пици. Кюфтета и кебапчета. Баниците и пиците само подуват. Гледам момиче с пица. Какво правиш с това, миличка? Гладна съм. Не, изяж една ябълка, един банан. Бананът ще те държи сита поне два часа. Но това тук не се учи. Танцьорите трябва да пият страшно много вода. И да почиват.

Как да пият, как да почиват?

М. г. имахме стипендиант, завършил хореографското училище, идва в Щатите, стои в моята къща още с пристигането. Виждам го един такъв скакалец, слаб. И казва – искам вие да ме научите какво да ям. Супер. Пазарувам само хелти, само органични неща. Плодове и зеленчуци. Салати. На 4-ия ден той казва – искам сандвич. Какъв сандвич – с шунка. Окей, но той почва да прави сандвичите двойни. В края на първата седмица ми казва: искам сладолед. И се приключи с диетата. Какво правеше той – на връщане от класа, целият ден е танцувал, купува един гюм сладолед, сяда пред телевизора и го изяжда. Понеже сладоледът му вдига всичко, той до 1 не ляга да спи. В 1 чувам телевизора и ставам – той се ококорил и гледа. И на другия ден е единственият в класа, който е заспал. Според мен танцьорите трябва много да внимават с всичко, свързано с брашно. Трябва мускулите да са много качествени, еластични. Да не се калцират. Ако трябва да ядат хляб, нека е пълнозърнест и препечен. Да не е тесто. Аз не искам да ги правя вегетарианци. Много е хубаво киселото мляко. Сиренето, защото е богато на калций.

Вие готвите ли си?

Да, аз сам си готвя. Правя за отрицателно време и вечери, и супи. За 15 минути мога да направя супа. И знаеш ли каква – спаначена.

Половин час е само миенето на спанака.

Не, знаеш ли как се мие? Взимам органичен спанак с кал. Аз такъв искам. Той се мие по най-лесния начин. Калта, пясъкът е тежко нещо. Пълниш ваната, само топкаш спанака и го вадиш. Няколко пъти. И съм го измил.

Разбрах, че дъщеря ви се занимава с готвене.

Дъщеря ми Виктория беше персонална готвачка на Кание Уест. Отскоро е персонален кулинарен агент за Джъстин Бийбър. Тя завърши кулинария в Чикаго. След това 6 месеца беше във Флоренция. И като се върна, искаше да промени цялото мислене на американците за готвенето.

Как се става готвач на звезди?

Виктория работеше като готвач в една голяма верига - „Чийзкейк фактори“. Тя започна като готвач на салатите. Започна да прави и допълнително кетъринг. Една голяма зала, като нашата „Арена“, търсеше готвачи да правят кетъринг на състезателите. Освен състезания там има и концерти. Кание Уест например щеше да има концерт в залата и организира конкурс, за да си намери човек за кетъринг. Тя се яви. Харесаха я да готви за Кание. Пътуваше с него, декорираше стаите, където ще се настани Кание, в бяло. 7 хил. долара са само цветята вътре, лилии. Всичко е във вази. И с много големи свещници. Диваните са му от вкъщи. Той с тях пътува. Кание навсякъде яде по един и същи начин, само органични неща, много суши. Беше му направила суши – ориз с шопска салата с българско сирене и той го беше изплюл. После дъщеря ми разбра, че персоналният агент на Джъстин Бийбър е напуснал. Яви се на интервю при него и той я одобри. Тя обаче му казала, че трябва да се върне при Кание, докато продължава турнето му. Джъстин Бийбър я предупредил - излезеш ли сега, не се връщай. И тя останала. Миналата седмица му беше рожденият ден. Познай къде беше – на Бахамите, заедно с нея, с частен самолет. Тя ми изпраща снимки, аз – моля те, престани. Сега задачата й с Джъстин Бийбър не е свързана само с готвене. Дал й е черна кредитна карта и като излиза, тя върви с него и плаща. Той спи цял ден и следобед в 5 ч. с два рейнджровъра излиза с бодигардовете си, тя пътува с двама бодигардове зад него. Джъстин отива в клуб, момичетата падат само като влезе. Направо му се хвърлят в краката. Той яде, пие и си тръгва. Дъщеря ми оправя сметките след него. Най-доброто й качество – наблюдателна е, изучава как ядеш, какво обичаш. Оттам нататък няма да сбърка. Няма да направи кафето по-сладко, а както го обичаш. Затова Кание толкова я харесваше.