Бойка е красива жена, мощна актриса и страстен човек. Докато танцува, играейки с косата си по време на моноспектакъла „Пътят към Афродита“, си давам сметка, че за такива като нея са избухвали войни, в огнените й къдрици се е удавяло не едно мъжко сърце. А тялото й – изящно и с меки женствени форми, е погубвало праведните намерения на мнозина.

В началото на по-добрата половина от живота си, както я определя сама, Бойка продължава да е съблазън и изкушение, ябълка в Райската градина. Винаги елегантна, винаги помислила за външния си вид. Дори когато е спортно облечена, със смирено прибрана на кок коса, стига само да те погледне – и в огнения й поглед проблясва арсенал от женски оръжия. В ниския й глас пробълбуква лава, готова да опустоши всичко по пътя си, но когато заговори, чуваш мъдрост и мекота.

Най-новата авантюра на актрисата е първият й моноспектакъл „Афродита“ по текстове на Изабел Алиенде. Бойка го режисира сама. Отчасти е автобиографичен, отчасти – просто игра и приятен флирт с публиката. Представление, направено с хумор, самоирония и, разбира се, класа. По женски Бойка се разкрива, без да се разкрие. Разголва се, без да се съблече. Съблазнява, без да допусне твърде близо.

На служебния вход на Народния театър, където се срещаме, покрай нас минава Йосиф Сърчаджиев, поглежда я с възхищение и й казва: „Красиво дете!“ Имах щастието да работя с него – разказва ми Бойка след това. – Преди много години играхме във „Вуйчо Ваньо“ на Чехов. Постави я руският режисьор Леонид Хейфец в Бургаския театър. Тогава разбрах, че Йосиф е ценител на женската красота. Влюбчив в най-добрия смисъл на думата и прекрасен артист. Имахме невероятни мигове, чисто професионални.

Успяваш ли да останеш вярна на Теодосий с тази голяма близост, която сцената изисква понякога?

Имала съм много любовни сцени, драстични дори... Разбира се, харесвам партньорите си, заобичвам ги, защото заедно трябва да извървим път, да преминем рампата, да нахлуем в залата с емоциите си, с играта си. Знаем, че трябва да си свършим работата. И някак си с всички останахме приятели, но дотук.   

Може би някъде в миналото. Не съвсем буквално, а в смисъл на това, че всеки се е опитвал да спечели сърцето ми по различен начин. Не си спомням. Искам да съм друга вече. Онова го знам какво е. Била съм като валяк навсякъде. Не е добре. Сега разбирам, че съм бъркала. Аз съм и емоционална, понякога невъздържана, но това, мисля, е в миналото. Убедила съм се, че единственото, което си заслужава в живота, е промяната. И я дължа на Теодосий. Научил ме е на смирение, на повече скромност, по-голяма толерантност, приемане и вътрешно спокойствие. Огънят ми няма да загасне. И все пак за да бъде овладян, трябва да бъде прибран. Иначе може да нанесе големи поразии.

И на фона на твоя огън мъжът ти е толкова различен, почти безплътен, толкова събран и заслушан в себе си.

Защото е осъзнат. Той е истинският мъж. Невероятен човек и музикант! Грижовен е, може да прощава, дава любов, без да очаква. Помага ми. Истински ме разбира и съм щастлива, че го срещнах. Той е най-безпогрешният съдник в работата ми и в живота. Благодарна съм му. Учила съм се от него, без да подозира. За някои неща ме е напътствал.

Истина ли е това, което казваш в спектакъла, че си го разпознала по аромата му?

Не, това е на Алиенде. За първи път видях Теодосий в антракта на един концерт на Пловдивската филхармония. Вече се заговаряше за него, че свири джаз на кавал. Аз бях млада актриса в Пловдивския театър. Запозна ни тогавашният кмет на Пловдив – Атанас Кръстев, както му казват – Начо Културата, който ме канеше на сбирките на млади актьори и музиканти в красивата си къща в Стария град. Когато Теодосий се обърна и видях това лице... толкова силно ме привлече, че потънах в очите му, в смирението в тях и в тази топлина, безметежност...

Как разбра, че това е мъжът, който ще бъде твой съпруг?

Имало е и други предложения, но може би е трябвало да стана на 33 години, за да чуе сърцето ми най-вярното. Не знам как стана. Усещаш го и със сърцето, и с тялото си. Затова през каквито и бури да минаваш, разбираш другия, прощаваш бързо. Нишката много трудно се къса.