- Вие сте господари на съдбата си! – продължава Шулър. – Мислете в големи мащаби и мечтайте в още по-големи! Възкресете изоставената от вас надежда!... Позитивното мислене има ефект във всички сфери на живота!

Логиката във философията на Шулър, която всъщност извлича най-основното от доктрината на позитивното мислене, не е кой знае колко сложна: вземете решение да мислите само за щастие и успех – пропъдете призраците на тъгата и провала – и щастието и успехът ще дойдат при вас. Би могло да се изтъкне, че не всеки от лекторите, чиито имена са изредени в лъскавата брошура за днешния семинар, представлява необоримо доказателство на тази теория: основната реч ще бъде изнесена след няколко часа от Джордж У. Буш, президент, чието управление далеч не е универсално приемано като успешно. Но ако споменете това свое възражение пред доктор Шулър, той вероятно ще го отхвърли като проява на “негативно мислене”. Критикувате ли силата на позитивното мислене, доказвате, че не сте разбрали идеята зад него. Ако бяхте разбрали, бихте престанали да мърморите за такива неща – всъщност бихте престанали да мърморите за каквото и да било.

Организаторите на “Открий мотивация!” описват събирането като мотивационен семинар, но тази фраза – която навежда на мисли за второстепенни представители на професията “лайф коуч”, които държат речи в неприветливи бални зали на евтини хотели – далеч не изразява обхвата и внушителността на това събитие. Организирано горе-долу ежемесечно в различни градове из цяла Северна Америка, събитието е връх в глобалната индустрия на позитивното мислене и се гордее с впечатляващ списък на знаменитости, говорили на тези семинари: сред постоянните оратори са Михаил Горбачов и Руди Джулиани, както и генерал Колин Пауъл, сред тях фигурира – макар и малко не на място – и Уилям Шатнър.

Както се полага за появата на такива знаменитости, в сцената няма нищо евтино и неприветливо – обливат я светлините на редици прожектори, озвучителните системи бълват химни на рокмузиката, редят се скъпи пиротехнически ефекти; всеки оратор бива посрещнат с овации, когато се появява на сцената сред дъжд от искри и облаци дим. Тези специални ефекти усилват допълнително възбудата на публиката, но помага и фактът, че за много от тези хора присъствието им тук означава допълнителен свободен ден: много работодатели приемат този семинар като работно обучение.

На билета мястото ми е описано като “първокласно”, но това се оказва само още един изблик на позитивната истерия: на “Открий мотивация!” има само “първокласни”, “приоритетни” и “ВИП” места. В действителност моето е горе, “при ангелчетата”; седалката е от твърда пластмаса и се забива болезнено в задника. Но аз съм благодарен за мястото си, защото, доколкото мога да преценя, съм се озовал до един от малкото циници в залата – добродушен, едър лесничей на име Джим, който от време на време скача на крака и се провиква “Страхотно съм мотивиран!” с тон, преливащ от сарказъм. Той обяснява, че неговият работодател, Службата по поддръжка на националните паркове на САЩ, изисквал да присъства на семинара, но когато го питам защо й е на въпросната организация да изпраща лесничеи да си пилеят платеното работно време по този начин, той отвръща весело, че “няма никаква шибана идея”.

Междувременно проповедта на доктор Шулър набира инерция.

- Когато бях дете, беше невъзможно човек някога да ходи по луната, невъзможно да се извади човешко сърце и да се постави в гърдите на друг човек... което доказва, че думата “невъзможно” е една много глупава дума!

Той не отделя много време с представянето на още доказателства на твърдението си, че провалът е въпрос на личен избор: очевидно е, че Шулър, автор на “Трудните времена отминават, коравите хора остават” и “Вървете напред с възможностното мислене” подчертано предпочита вдъхновението пред аргументите. Но така или иначе той само подгрява аудиторията за основните говорители на деня, и след петнайсет минути вече си тръгва с широки крачки, сред възторзи и фойерверки, размахващ победоносно юмруци към публиката – въплъщение на успеха на позитивното мислене.

Само няколко месеца по-късно, вече у дома, в Ню Йорк, докато преглеждам вестниците със сутрешното си кафе, научавам новината, че най-голямата стъклена църква в САЩ е обявила банкрут – дума, която доктор Шулър явно е пропуснал да елиминира от речника си.

(със съкращения)