За удовлетворението

Блажев Когато си получим още топли-топли новите издания и търчим с тях по стълбите. Като на панаира на книгата дойдат хора, купили си дадена книга, и ти кажат с ей такива очи „Да! Дай следващата!“ Или ти носят пиене... мили хора.

Мария Най-щастливият момент е, като видиш книгата в книжарницата. Най-важното за една книга е хората да знаят за нея. Често се случва да отида в книжарница и да видя някоя фантастична книга, забутана в ъгъла, защото не са чули нищо за нея. Не знаят и нямат интерес.

Мирослав Като я дадеш за печат. Като работиш с текстове на автори, виждаш как едни хора пишат и заедно с родителите си вярват, че това е романът, който ще промени живота на всички хора. Това някак си те демотивира. Толкова много народ, който вярва, че може да пише...  
   
За женското и мъжкото писане

Мария Имаме спор с Блажев. Аз твърдя, че няма такова нещо като женска литература. Защото той прави разлика между женско и мъжко писане. Ето „Миниатюристът“ – Блажев беше убеден, че Джеси Бъртън е мъж.

Блажев Абе направиха ми впечатление веднъж едни много чувствени сцени и макар че авторът беше мъж, като проверих, се оказа, че зад името стои жена.

Мария Не можеш да кажеш, че чувственото писане е присъщо само на жените автори.

Мирослав Нека да кажем, че жена не може да предаде мъжкото мислене по начина, по който го прави мъж.

Блажев Всички велики поети са мъже. А няколкото наистина добри поетеси са се сравнявали с мъжете. Виновна е и църквата, която не е допускала жените до твърде много неща. И до ден-днешен тя не допуска жена да бъде пастор например. Затова имате оправдание.

За свободното време

Мария И в свободното си време чета.

Мирослав Никой не ти вярва, че четеш.

Мария Говоря си с хора за книги. Аз съм човек с много ограничени интереси.

Мирослав Доскоро се занимавах с антична фехтовка, но школата ни се поразпадна...

Блажев ... защото ти ги намушка всичките...

Мирослав Не, защото треньорът ни замина за Англия за пари. Занимавам се и с ролеви игри.

Блажев Обличате се в костюми от дадена епоха и...

Мирослав Не го представяш правилно. Цялата идея е, че всеки си има определена роля и допринася за изграждане историята на света. Настолните ролеви игри водят до създаването на роман. Използват се и в някои школи на психологията и психотерапията. В чужда роля може по-добре да опознаеш самия себе си.  

Мария Аз измислих книгата, която ме промени! Ама Христо ще ми се смее...

Блажев Каквото и да кажеш, ще се смея.

Мария „Старогръцки легенди и митове“ на Николай Кун. Като почна Миро да говори за мечове, се сетих.

Мирослав И аз за първи път я четох много малък и после не можах да спя. Спомням си описанието на някакво чудовище с глава на магаре и ходеше по нощите да яде хора.

Мария Емпуза се казва.

Мирослав Аз не обичам хоръри. Там няма герой.