Ти конфликтен човек ли си?
Не, защо? Нямам време да се товаря с хора, които не си струват, за мен те са душевна смърт. Даже с Милена, жена ми, си говорихме, че ако някой може да изживее моя живот, може да ми каже нещо. Ако някой умре вместо мен, аз ще го слушам. Но аз ще умра сам за себе си. Затова няма кого друг да послушаш освен самия себе си. Едно време баща ми викаше – много бързо живееш, ще ти омръзне. Но не ми е омръзнало.
В новия ми спектакъл с Ива Караманчева по текстове на Виктор Пелевин – All you need is WOW, прокарвам това отношение към живота, къде с хумор, къде със сериозни нотки (може да го гледате на 14 април в „Сълза и смях“ – б. а.). В друга моя пиеса „Ти Ви ми Янко“, която направихме с колегите Петър Калчев и Дани Рашев, коментираме нещата, случващи се по телевизията.
За 6-7 представления няма нито едно еднакво. И хората страшно се забавляват. Насочено е към глупостите, които ни заливат всекидневно от новините, репортажите. Днеска има само 12 убити, боже, защо толкова малко! Негативните новини карат хората да изпадат в глуха защита. Погледни в себе си, не е нужно да се замърсяваш с всичките тия лайна.
Ти самият си много вътре в телевизията.
Аз правя имитации, сериал, в който хората да се припознават. Хумор, който да разпуска. Не съм участник в неприятните новини.
Участвал си в една пътуваща екологична постановка – „В крак с климата“. Обяснявали сте на хората в Югозападна България причините за климатичните промени и как да пазят природата.
Всички тези градушки, наводнения – това е плод и на човешки труд. Както се шегува един мой приятел – имаме дупка в озона, сега е моментът да избягаме. Само че няма къде. Тази земя ще ни заличи като листни въшки с нашето мънимейкърство. Трябва да търсим алтернативи, например да ходим с канче за кафе и вода или както навремето си ходехме с торбички за покупки.
Ти ходиш ли с торбичка?
Не ходя, но вземам толкова неща, колкото мога да нося в ръце.
Какво представляваше тази постановка?
Аз съм маймуна. Човек, който отива някъде, и хората казват: а, ето я тази наша маймуна Филип Аврамов, боже, аз ще отида да видя за какво става дума. Благодарение на моята маймунщина мога да прокарвам идеи. За мен е най-важното да хванеш ей такива малки хора и да им разкажеш приказка за реката, гората, въздуха. Аз през лятото по един месец живея така, в гората. И като си тръгна, все едно не съм живял там. И не само – поправям грешките на хиляди лайнари.
Трябва му дърво – ще ходя да го отсека. Това дърво е три пъти по-старо от теб, как ще го сечеш бе! Извинявай, че се паля, но не мога да бъда индиферентен. И се превръщаш неволно в пъдар. Има хора, които казват – след мене и потоп. Великите орки.
Все едно гледам кадри от „Кецове“. Много го харесах филма. Завидях на този ритъм на живот, на абсолютната свобода.
Това ми е животът през лятото.
С малката така ли ходите на море?
Тя на 3 месеца беше на море, на палатка, после на година и 6 месеца, после пак. И й е добре. Добре й е да види костенурка, таралеж, змия. А не като я видиш, да кажеш – сега че я утрепам. Как ще я утрепаш, ти си дошъл при нея на гости. Много хора си представят, че като отидат на море, трябва да отидат в хотел, на баня. Аз също имам баня, един мех, който събира 20 л вода. И ти се изкъпваш, изкъпваш и детето, и жената.
