Парга е едно от малко познатите съкровища на Йонийско море и един от най-красивите гръцки градове. По прозорците на пъстрите, накацали една над друга къщи пробягват отблясъците от сапфиреното море. Напомня Амалфи или Позитано, но е доста по-близко от тях.

От София до Парга са около 650 км, напълно преодолими за 7-8 часа път. Градчето е надвиснало над Йонийско море и отдалеч прилича на пъстроцветна лего конструкция, поръбена по краищата с портокалови и лимонови дръвчета. Извън летния сезон жителите му са не повече от 3 хиляди и след един ден разходки по криволичещите улици започвате да разпознавате лица – ето тази възрастна госпожа сутринта простираше на балкона, сега събира прането. Сервитьорът в крайбрежната таверна, в която снощи ядохте хорта (според някои са попарени и подправени със зехтин и лимон листа от щир, според други – от глухарче) и октопод на скара, ви е запомнил и днес свойски ви казва „ясас“. Тук е прието да се поздравяваш с хората по улиците. Прието е също така да не се обират лимоните и портокалите от дърветата и те кротко капят по улиците и дворовете за наше недоумение. Докато в българските ни глави се въртят образи с десетки буркани със сладко и компоти (от портокали става ли компот???), които бихме могли да направим с погубената природна продукция, собственикът на хотела ни – „Палатино“, разбулва мистерията. В Парга хората печелят от туризъм, не от бране на цитруси. И от риболов не. Затова в градчето е останал един-единствен рибар, вероятно на щат в кметството, другите лодки са пригодени за круизи до плажовете в околността. Или до близките острови Паксос и Антипаксос (Паксос се вижда от крайбрежната улица) и до Корфу – на час път през морето.

Корфу е свързан тясно с историята на Парга. През 1819 г. британският губернатор на Йонийските острови продава града на владетеля на Янина или Йоанина Али Паша (позор, позор за Томас Мейтланд и британската корона!). Тогава 4000 от жителите бягат в Корфу, отнасяйки със себе си пепелта и костите на предците си и пръст от родния град. Преди британците го управляват последователно венецианци, французи и руснаци. Венецианците построяват и Кастро – живописната крепост над града, някъде в началото на XIV век. Крепостта е отворена за свободни посещения през деня и оттам се правят възможно най-добрите панорамни снимки на Парга.

През лятото хората в града са 10 пъти повече. Плажовете са многобройни, най-близко е най-големият от тях – Валтос, с пясък, прекрасни гледки и фрапета под чадърите. Кръчмите само чакат да приключите с къпането и печенето, за да ви примамят с узо и рецина, с мусаки и панакоти.

Инфо: Парга се намира в областта Епир, на брега на Йонийско море, между Игуменица – на 53 км, и Превеза. Наричат я Годеницата на Епир. В града има музей на маслината и зехтина, дестилерия за узо и многобройни кръчми, в които предлагат и от трите.