Алвиеро Мартини е роден в Кунео, недалеч от Милано. След като не успява да пробие в Милано, столицата на модата, заминава през 1990 г. за САЩ, където показва своите чанти и куфари, на които са щампирани стари карти на света. Става звезда за броени дни, след като Уитни Хюстън, поппевица № 1 тогава, купува 50 куфара и чанти от дебютната му колекция.

Днес Алвиеро Мартини има бутици по цял свят и 18 линии дрехи и аксесоари. Неговата щампа върху пътните чанти е не по-малко известна от щампите на Луи Витон например. Сеньор Мартини е член на Клуба на големите пътешественици, а България е 78-ата държава, която посещава.

Господин Мартини, не е ли странно италианец първо да пробие в САЩ, а не в родината си?
Бях неизвестен стилист в моята родина. Беше много трудно или почти невъзможно да се пробие. Реших да замина в Америка, защото вярвах, че хората там имат безпогрешен инстинкт да търсят нещо ново и вълнуващо, нещо изключително. Не сбърках - зяпнаха от учудване. Седмица след като се представих, вече ме имаше по кориците на изданията. Италианците са друг тип хора. Те приемат някого или нещо, когато вече е на мода. За разлика от американците, те не са откриватели, а жертви на модата. Причината за това е прекаленото доверие в медиите. Те избират кое е модно в Италия. При американците медиите се съобразяват с публиката.

Не стана ли много скъпа модата според вас? Реално ли е на улица “Монтенаполеоне” в Милано, където е и вашият бутик, една малка дамска чантичка да струва 8000 евро?
Модата наистина стана много скъпа. Искат да я направят недостъпна, защото така разбират лукса. Истинската мода, или по-точно истинският стил е нещо масово и дълготрайно, дизайнерският вкус обаче е друго - от него всеки път се очаква сензация. А е скъпо да бъдеш винаги актуален. Аз се стремя едно мое яке например, ако не за цял живот, да служи на клиента поне 5 или 10 години, не да го хвърли, след като е инвестирал в него много пари, а го е носил само един сезон.
Именно това накара хората да предизвикат феномена “пронто мода”. Знаете тези евтини марки, които копират дизайнерските облекла и ги пускат в магазините си на ниски цени. За мен лично това е проблем, защото не зная как да се защитя от имитациите. Адвокатите не само са скъпи, но и невинаги могат да помогнат.

Вие богат човек ли сте?
Не съм толкова богат на пари, повече - на човешки ценности, на креативен потенциал. Инвестирам всичко в моята работа. Споделям богатството си с хората, които се трудят заедно с мен.

Вашата марка независима ли е от големите концерни ЛВМХ и “Гучи”? Как се справяте в трудната битка да оцелеете на този толкова конкурентен и разпределен между големите пазар?
Да, моята марка е независима и е трудно. Аз никога не съжалявам, понеже се сбъдна детската ми мечта да открия нещо уникално, което не е съществувало преди. Конкуренция имам, но имам и нещо мое, което е световна рядкост.

Имате ли български клиенти?
Да, имам. Всички клиенти се водят. Ние внимателно следим това в бутиците в Милано, Рим, Ню Йорк и навсякъде. Имаме клиенти по целия свят и това е изключителна гордост.

Вашите любимци сред тях?
Ако ме питате за ВИП-листата, то в нея попадат много италианки със световна известност - София Лорен, Орнела Мути и други. Първата ми голяма клиентка беше Уитни Хюстън, която си взе работи още от дебютната ми колекция през 1990 година - 50 чанти и куфари. Честно казано, най-много обичам дискретните клиенти като Ричард Гиър, с когото станахме лични приятели и се виждаме.

Кое върви по-добре - чантите или дрехите “Алвиеро Мартини”?
Чантите с щампа на световната карта естествено са по-познати. Все пак дрехите дойдоха на бял свят след тях. Но марката “Алвиеро Мартини” стои още върху часовници, очила, парфюми, предмети за дома. Да, правим и чаршафи, защото нали хората непрекъснато сънуват, че пътуват по различните места на световната карта, която ни е символ. Имаме още линия джинси, кожени облекла - общо 18 различни серии продукти. Но основата все пак си остават чантите.

Имате ли амбиции да пробиете на българския пазар?
Дойдох в България не толкова по бизнес. Първо приех поканата да журирам конкурса за модели на “Визаж”, понеже познавам мениджърката на фирмата в Милано Албена Петрова. Участвах в конкурса и с колекциите си и го направих с истински ентусиазъм. Втората ми цел беше да видя страната ви, където не бях идвал, а аз много обичам пътешествията. Сигурно се досещате, като гледате толкова географски карти върху дрехите и аксесоарите с моето име.
Третата причина естествено беше да опозная пазара. Разбрах, че хората тук са готови да приемат моите линии. Вярно, днес световната икономика не работи в наша взаимна полза - има криза. Но след 5 или най-много 10 години това ще бъде чудесен пазар за мен. Очаквам големи финансови резултати, защото в София видях модерни хора, на които няма нужда да обяснявам това, което правя. Хареса ми България.

Г-н Мартини, като човек, пробил в модата с щампи на географски карти, сигурно сте и пътешественик. Обичате ли да обикаляте света?
Не просто обичам, аз обожавам да обикалям света. Има Клуб на големите пътешественици. Записан съм в него. Условието човек да кандидатства за член в него е да е посетил поне 50 държави. Аз съм посетил 78. Последната е България.

Кое е любимото ви място на планетата?
Честно казано, след толкова много пътешествия продължавам най-много да си харесвам Европа. Е, има прекрасни и екзотични места по света с чудесна природа. Има и такива, където към това се прибавят чудесни хора - сега идвам от обиколка в Бразилия, Парагвай и Аржентина, където е прекрасно. Но Европа си остава най-хубава. Особено сега с този цял нов континент в Стария - имам предвид Източния блок.

Намирате ли достатъчно време за път? Все пак сам контролирате модната си империя.
Отделям за пътешествия между шест и седем месеца в годината. Всяка седмица съм на различно място. Много съм любопитен да откривам света. В България например бях изненадан да открия изключително модерни хора. Това е държава, различна от останалите в Източна Европа. Мисля, че е най-близо до Запада като мислене, защото тук липсва резервираност, няма затвореност. Харесва ми, че имате много силно чувство за хумор, което е голямо богатство. И ние - италианците, сме весели хора.

Защо географските карти са върху всичко, което правите?
Казах ви, че преди всичко аз съм голям пътешественик. Като дете колекционирах географски карти. Те имат много дълбока стойност като култура. Те ни предлагат една идентичност. Като дете не разбирах това, но сега знам, че именно чрез картата опознах своята и другите земи, заредих се с емоции, научих се да бъда с мултиетническо съзнание.
Картата кара човек да мечтае, тя го изпълва и със спомени. На нея има прекрасни цветове. Те дават усещането за близост с епохата на великите географски открития. Тогава стилът на обличане и стилът на живот са били различни, но хората днес ги преоткриват чрез моята работа в модата. Това е и формулата на моя успех. Свързах името си с нещо класическо като картата на света.

 

Тя е нещо, което не се променя принципно, дори локалните войни да реформират една или друга граница. Не ми беше трудно да постигна на нейна база голям световен успех. Хората просто веднага ме разбраха. Нарекоха това, което правя, GEOBAG и в първите години дори не знаеха чие име стои зад него. С течение на времето успях да докажа своето бащинство.
Така от толкова много символни щампи в света - на Витон или Бърбърис, се прочу и моята. Тя е една от най-познатите, защото говори на универсален език Тя не е достояние само на някакъв елит, което е много важно, защото модата е и въпрос на комуникация.