Кой става нощем, като се разшава малкият?

Тати прави всичко, каквото и аз. Но е последната инстанция – контролира, бди и няма етап, който да е пропуснал в отглеждането на детето. Те имат много специална връзка. По-силна, отколкото с мен, по-различна. Когато са двамата, малкият е като прехласнат.

Умира за баща си. Невероятно усещане е да ги гледам каква любов са. С баща си малкият е най-спокоен, спи във всякакви пози. Стъки държи детето да е в много добра кондиция и затова се обърнахме към нещо като бебешки спортен педагог, имаме си всекидневна програма.

Кажи ми как усещаш подмладяването от това късно майчинство!

То е някаква енергийна инжекция, нямам никаква умора. Явно самото раждане наистина подмладява. Не говоря за косата и кожата си – косата ми се сгъсти, между другото. От естетична гледна точка нямам нито една щета.

Да, ти беше и предпазлива да не напълнееш по време на бременността както първия път, когато си стигнала 100 килограма.

Този път качих само 17 и още през първите два месеца ги свалих. Е, влача си 2-3 килограма отгоре на нормалното ми тегло, но не съм се заяла да ги сваля. През лятото ще стане, не се тревожа... виж, имам и коремче, и всичко.

О, не. В определена възраст жените са доста... странни. И може би ако не бях забременяла и родила, аз тази година ставам на 50, щях да вляза в някакви депресивни състояния. 50 години е стряскаща възраст, не мислиш ли? Но аз дори забравям за нея, не се сещам. Спряла съм някъде на 38-40!

Спряла-неспряла, ти мина през развод, през нов брак с много по-млад мъж, през бременност и раждане някак си много леко и без сътресения.

Абе леко за околните. Аз си знам какво ми е било. Това, което си виждала, е изработено поведение. Минах през много тежки моменти. На 44 започнах всичко от нулата. Беше огромен риск. Слава Богу, Станислав си заслужаваше всяка стъпка, която направих, за да бъда с него. Но е имало нощи, в които не съм спирала да плача, мислейки за това как се чувства синът ми в тази ситуация.

Не ти ли се струваше, че прекратявайки брака си, всъщност предаваш сина си?

Да, точно така беше. Много хора точно заради децата си не правят тази стъпка. Но те порастват и оставаш в ситуация, в която съжаляваш, че си пропуснал голямата си любов.

Имаше ли период, в който синът ти да те е упреквал за раздялата с баща му?

Нито веднъж. Нито мен, нито баща си. Каза, че сме големи хора и сами трябва да решаваме бъдещето си. Не взе страна, не обвини и не защити никого от нас. Дистанцира се, преживя си целия развод сам.

Разбраха ли се със Станислав „по мъжки“?

О, даже по едно време тръгнаха да тренират заедно. При което им казах, че един емемеец вкъщи ми е достатъчен, двама ще ми дойдат твърде много.

Е, съдбата очевидно е решила все пак да са ти двама! Как големият ти син прие новия член на семейството ви, как взаимодейства с него?

А, и баща му има бебе, малко по-голямо от нашето, момиченце. Така че му казах на Дани – ето, дълго ни натискаше да ти родим брат или сестра, сега ги получаваш и двамата. Това е наша шега. Но много обича братчето си, чака с нетърпение да поотрасне, за да имат комуникация.