Как стигна до специалността международни отношения, нали това си завършил?

Първо исках да стана архитект като татко. Осем години ходех на уроци по рисуване. После имаше период, в който не знаех искам ли да ставам нещо въобще. След което влязох в университета с математика в специалност компютърна анимация. Изкарах висшата математика с шестици, но се прехвърлих в специалност MO, която завърших с много добър успех.

И какво ще правиш с това образование, къде ще прилагаш наученото?

Не съм сигурен дали искам да го прилагам в момента.

Да не си се регистрирал като безработен, завършвайки висшето си образование?

Не съм се регистрирал като нищо. Упражнявам свободна професия, плащам си данъците и осигуровките. Последната година в университета започнах с видеата и набрах скорост. Тогава все още не можех да кажа, че това е доход, който може да ми е основен. Просто ми вършеше работа. И се забавлявах...

Ти подиграваш ли се?

...на...?

... тези, които те гледат!

Не, това не е подигравка, а по-скоро осмиване на нещо, което хората знаят, което правят и е около тях непрекъснато. Но не могат да го видят отстрани. И аз ги правя част от тези неща. Но погледнати отстрани, изглеждат идиотски на моменти.

Как написа книгата?

Казах, че ще пиша, споменах го в едно списание. И от издателство „Егмонт“ ме потърсиха. Мисля, че нито един автор не е отивал при тях с ясна и изчистена идея от начало до край, даже и с корица. Имах контрол върху цялото й производство. Аз не съм нищо повече от криейтър.

Популярността и истерията около книгата промениха ли самооценката ти?

Не мисля. Правя си същите неща като преди. Излизам си със същите хора. (Емил назовава две имена на близки приятелки – Сантра и солистката на Дийп Зоун Проджект – Надя – б.а.)

Как се справяш с високия градус на женското внимание?

Ползвам си градски транспорт, ходя си по улиците и нямам проблеми. Хората, които имат проблеми с популярността, ги имат, защото го искат. Ако искаш никой да не те намери, никой няма да те намери.

Как си подредил деня си, кога ставаш?

Ставам към 8,30. Докато закусвам, гледам сериали – хем си ям спокойно, хем правя нещо, което обичам. После започвам работа. Понякога работя до 1 през нощта. Да измисля някакво видео, да напиша няколко мейла, да отговоря на съобщения във фейсбук, защото и това ми е важно – обратната връзка...

И така късно вечер вече обработвам някакво видео, случва се дори в спалнята да го правя, докато си обличам пижамата и лягам. Има обаче дни, в които не правя нищо, а излизам с приятели или карам колело. По 35 километра понякога, а в това време „чета“ аудиокниги. Само докато писах книгата, 10 дни не бях излизал от вкъщи.

Е, не е ли въодушевяващо това, което ти се случва – изведнъж се измъкна от виртуалното пространство и се превърна в известна личност, канена по медиите?

С книгата се случва нещо, което нито аз, нито някой друг е очаквал. Взеха да ми пишат: „Слава Богу, че по-малките започнаха да четат“. Аз отговорих, че те си четяха и миналата, и по-миналата година. Защото най-продаваната книга за миналата година е на Джон Грийн. 16-хиляден тираж. Движещата сила, тийнейджърската, не се е отказала да чете. Просто няма какво.

Ти смятал ли си това, което правиш, за мисия?

Аз не поемам отговорност за това, което правя. Само се забавлявам. Ако някой го възприема сериозно, проблемът е негов, не мой.  

Какво ти пише на татуто? (Емил има татуси от вътрешната страна на двете си китки, едната е текст, другата – нещо като решетка на канализационна шахта. Eмо казва, че е обложката на албум на групата, която обича - Paramore - б.а.)

Текст от песен, на английски. Иначе имам тату и тук, и тук (показва предмишниците на двете си ръце).