Лора и Галя се запознават в началото на журналистическата си кариера в Нова телевизия и са много близки приятелки (не знам дали си четат мислите, във всеки случай си довършват изреченията и това, че родиха с малка разлика във времето, също трябва да се смята за приятелски жест, от най-готините). И мъжете им – Сотир на Лора и Петко на Галя, са приятели. И кучетата им – Барут и Рила, са приятели. Това най-добре се вижда през лятото на къмпинг „Градина“, където са караваните им.

Преди 3 години EVA снима безметежното щастие на компанията по време на лятната им отпуска, когато морето беше на десетина стъпки, кафето се пиеше с пясък между пръстите на краката, Лора още беше водещ в bTV, а Галя четеше централните новини по Нова. Е, сега ситуацията е променена. Сега двете започват съвместно съботно-следобедно шоу по Нова телевизия "Комбина". Стартът ще е тази събота, самото предаване ще трае 3 часа, а студиото е разположено в един от големите столични молове. Променени ли ще ги видим?  

Как се чувствате след отпуската по майчинство?

Г. В бойна готовност.
Л. Заредени. Много ни помогна, че през цялото това време с Галя бяхме заедно, минахме през еднакви неща.

Майчинството промени ли ви?

Л. Мен ме изостри малко (смее се).
Г. Първите ни теми в предаването във всеки случай няма да са за детските храни и пюретата.
Л. Аз имах притеснение да не се превърна в майчица, мислех, че имам заложби да затъвам в тези неща, но не. Може би защото през цялото време работехме по проекта за новото предаване. Много се радваме на майчинството. Истината е, че дойде в точния момент.

Има ли точен момент?

Г. За всеки е различен. Не мисля, че има рецепта на каква възраст трябва да станеш родител. Аз например не съжалявам, че не съм станала по-рано.
Л. При мен, ако се беше случило по-рано, щеше да е грешка. То си е форма на изпитание. Но ние сме на етап, когато можем да си го позволим. Едно е на 20 и няколко години, когато си в началото на пътя си, да имаш дете, друго е на 30 и няколко, когато вече знаеш кой си.

Г. Опитваме се да избягаме от определението „женски екип“, „женско предаване“. Не че имаме проблем с жените (смее се). Различното при нас е, че искаме да наблегнем на по-модерната визия. Искаме да скъсим дистанцията между нас и аудиторията. Хората винаги са смятали телевизията за нещо затворено, далечно, което се прави по странен начин с някакви магии. Искаме самите ние да правим събития, които да привличат хора.

Кои са темите, които ви интересуват като хора? Ако можехте да направите предаване, изцяло свързано с вашите интереси, какво щеше да е?

Г. Нямаше да имаме никакъв рейтинг (смее се).
Л. Това е сигурно (смее се). В новото ни предаване ще се опитаме да включим теми, които са любопитни за нас и знаем, че ще бъдат любопитни и за други хора. Ще разчитаме на силните журналистически имена в екипа ни.

Ще има актуална част с интересните теми на деня, на седмицата, с разработки и анализи, и лайфстайл част. Ще правим социални експерименти, които показват определени тенденции в обществото. Имаме медицинско реалити, което не е правено до момента в България. Д-р Мирослав Ненков, бившият здравен зам.-министър, ще ни развежда из Военномедицинска академия и ще показва живота на лекарите.

Какви хора ще търсите за интервюта?

Л. Такива, които отказват да дават интервюта. Където е най-трудно да влезеш, там е най-интересно.  
Г. Проблемът на нашия пазар е, че е много малък, и истински интересните хора са малко. Говорили сме си защо е толкова интересно шоуто на Джей Лено или на Опра Уинфри. Те могат да поканят всеки, когото поискат.

Притеснява ли ви какви ще са коментарите по сайтове, фейсбук?

Л. Никой не може да е по-критичен от нас самите. Ние не започваме днес. 15-ина години работим в тази сфера. Виждали сме всякакви реакции.

Промениха ли ви 15-те години в тази професия?

Г. Аз бях много по-притеснителна, по-асоциална. Имах бариери. Работата ме научи да ги прескачам. Даде ми самоувереност.
Л. Аз също бях много стеснителна. Как да не си стеснителен, като си започнал на 19-20 г.? Но това са уроците на живота. Отварят те към света, но и ти вземат доста. Цената, която плащаш, е стресът.
Г. Че трябва да си под пара постоянно. В полезрението на хората. Да има коментари за теб, да има очаквания.
Л. Да бъркаш, докато растеш, и всичко това да е видимо за външни очи. Плюсовете в крайна сметка може би са повече, защото работата те прави по-открит, учи те да опознаеш себе си.