Техники за отклоняване на злите сили

Демоните щъкат навсякъде, но се движат само напред и не могат да завият зад ъгъл например. Затова лесно се отклоняват, ако им създадеш препятствие на пътя.
Местните смятат, че демоните се мотаят особено много по кръстовищата, където причиняват катастрофи. Когато се случи нещо такова, веднага свещеник поставя дар на мястото на инцидента. Ако има ранен човек, а демоните обичат кръв, свещеникът поставя специални бамбукови пръчки с много дупки по тях, за да обърка демоните, които са късогледи.

Вулканът Агунг и разположението на леглата

На Бали посоките се определят от вулкана Агунг, част от планинската верига, разделяща острова на две. Всичко в живота на балийците е организирано спрямо Агунг – и селата, и храмовете, и къщите, дори леглата им са така разположени, че главите на хората да сочат благоприятната посока, която изпълва с живителна енергия.
Вулканите са почитани от балийците не само заради красотата и прохладата на планините, но най-вече заради вярванията, че най-високите части са най-чисти и че с тях са свързани боговете. Планината Агунг е дом на Шива и предците.

Боговете влизат през покрива на храма, демоните са уплашени от Раксаса

Във всяко балийско селище има поне по три храма. В центъра на селото е храмът, посветен на Брахма, създателя. В посока на вулканите е посветеният на Вишну, чийто символ са водите, идващи от планините. А в обратна посока, близо до гробището, е храмът на Шива – разрушителя и възродителя на душите. Балийците строят храмове и в оризищата, до извори, всяка къща има свой собствен храм. Най-важни са храмовете в планините. Балийските храмове нямат покриви, така че боговете и предците могат лесно да влизат, когато ги поканят за церемониите.

На входа на всеки храм ще откриете една смешна фигура – Раксаса, мил демон, много закрилящ. Опулените му очи и гримасничещо лице трябва да разубеждават другите демони, истинските, да влизат.

Всичко се пренася на две колела

Във всяко село, през което минавате, ще видите три отрязани дънера, закачени в малка кабина. Това са кулкул. Като ги удрят, хората произвеждат звуци като от барабан и така предупреждават съселяните си за различни събития в общността – добри или лоши.  
Пътуването из острова става с градски транспорт или с т. нар. бемос, миниванове, винаги претъпкани. Те са икономични, но непредсказуеми като график. Има и автобуси, много по-комфортни, но и по-скъпи. До други острови се пътува с фериботи и самолети.

За придвижване из Бали се използват малки мотоциклети или скутери, наричат ги бебек, което на индонезийски означава пате. Независимо че разрешение да се кара мотор получават на 16-годишна възраст, децата на Бали се научават да карат още на 12 и така ходят на училище. Автомобилите са непосилно скъпи за повечето местни, а и почти всичко на острова може да са пренесе на две колела.

Втори живот за найлоновите торбички

Търговци на бонбони, сладолед и други вкусни неща обикалят из селата на велосипеди или мотопеди. В дни на церемонии застават пред храмовете. Неустоима е песничката на сладоледаджията – тулюлю-тулюлю…
Заради страха си от морето балийците рядко стават рибари. Предпочитат земеделието, а и природата е много щедра – всичко, което посееш, пониква.
Голяма част от Бали е скулптирана с прекрасно терасирани оризови полета. Цветът на оризището зависи от етапа на реколтата, която се събира три пъти в годината.
За да защитят оризищата си от птиците, фермерите правят плашила с глави от кокосови орехи. Композициите от найлонови торбички, завързани за прозрачна корда, се раздвижват само с едно посягане на фермера от колибата му край полето.