1. Секс или любов правите на Свети Валентин?

Сексът е израз на любовта, не съм способна да ги разграничавам. Така че любов... Ако изобщо правя нещо конкретно на тази дата.

2. Най-кичозният и най-готиният подарък, който сте получавали или правили за празника? Кич ли е да празнуваш Свети Валентин?

Получавала съм единствено цветя, което е мил жест и не бих нарекла това внимание кич.

3. Шампанско или ракия за празника? Ресторант или у дома?

Не пия нито едното, нито другото. Няма никакво значение къде ще прекарам вечерта, зависи най-вече от ангажиментите ми.

4. Знаете ли, че 13 февруари е Денят на отчаянието – тогава „празнуват“ онези, които ще посрещнат Валентин без половинка.

Идея нямам била ли съм сама... Сигурно съм била. По свой избор. Не знаех за Деня на отчаянието. Ами как се празнува това? Със скок от шестия етаж?!

5. Коя от традициите, свързани с 14 февруари, бихте премахнали?

Не съм запозната с традициите на този празник в детайли. Ако някой има нужда да изрази любовта си по какъвто и да е начин – нека!

1. Секс или любов правите на Свети Валентин?

Опитвам се да не правя разлика. Въобще това разделяне на секса и любовта намирисва силно на Средновековие, на клади, на насилствен секс и на жени, които са собственост на мъжете. Това строго разграничаване на секса от любовта напомня за времената, в които хората са правели секс по задължение, а любов – много рядко. Като че ли оттогава жените са започнали да разграничават принудителния секс с нелюбими свои мъже от желаната любов с разни въображаеми принцове. (Шегувам се, но и не се шегувам.) Но аз се надявам да живеем в по-светли времена. В които и мъжете, и жените правят любов – тоест желан и пълен с най-красиви чувства секс – с хора, които обичат.

2. Най-кичозният и най-готиният подарък, който сте получавали или правили за празника? Кич ли е да празнуваш Свети Валентин?

По принцип не е кич да празнуваш. Ако ти е по сърце да празнуваш – празнувай. В една карибска държавица има дори и празник на робството. Странно. А за Свети В… Аз май никога не съм празнувал специално ни Свети Валентин, ни каквото и да било друго. Като че ли само Нова година. Понякога. Това е защото за мен животът е безкраен празник.

3. Шампанско или ракия за празника? Ресторант или у дома?

О, аз не пия концентрат още откак спрях алкохола, защото съм алкохолик. И не пия. Но си позволявам (хаха, каква грозна дума) да пия малко червено вино. И шампанско, естествено. Обичам шампанското. Хубаво е да си изискан. Наистина – хубаво е. У дома.

4. Знаете ли, че 13 февруари е Денят на отчаянието – тогава „празнуват“ онези, които ще посрещнат Валентин без половинка.

Отчаянието е едно от най-големите (бих казал и велики) човешки състояния. То носи просветления. То води човека или до смърт, или до Бог. То дава и свобода. И в същото време – често убива. Тук можем да кажем тия интересни думи: Това, което не ни убива, ни прави по-силни. Едно е да не си си намерил новия крем с лифтинг ефект в мола и да кажеш, че си отчаяна, друго е да си загубил всичките си близки – син, мъж, дъщеря, брат, всички роднини, да си на осемдесет, да си сама, да си болна от рак и да нямаш пари за хляб. И да кажеш, че си отчаяна. А аз познавам хора и от двата вида. На празника на отчаянието бих постоял с отчаян човек и бих му давал от моята сила.

5. Коя от традициите, свързани с 14 февруари, бихте премахнали?

Не знам такива традиции. Но по принцип, ако не са свързани с убийство, насилие или намек за насилие – бих оставил всичките. Аз съм против всичко, което напомня за кървавото ни животинско минало. Войната, насилието, алчността, желанието за повече и повече. Против тях съм. Традициите - Мир и Любов.