Само през последните десетина години от живота си Едит Пиаф претърпява 4 автомобилни катастрофи, опит за самоубийство, 4 случая на интоксикация, 3 изпадания в кома следствие възпаление на черния дроб, нервна криза, 2 състояния на делириум тременс, 7 операции, 2 бронхопневмонии, възпаление на белите дробове. На 47 тя е напълно изхабена, оплешивяваща, с възлестни старчески ръце. И въпреки това 27-годишният Тео Сарапо, Тео с външност на гръцки бог, се влюбва в нея и я моли да му стане жена. Никой не може да го обвини, че ламти за парите й. В края на живота си Едит просто няма пари. Тя е разорена, но не и победена. Нейната жажда за живот е част от огнедишащия й талант, от харизмата й. Вече не ги правят такива...

Биографичната книга на полусестрата на Едит Пиаф Симон Берто излиза в ново издание на ИК „Ентусиаст“. В откъса, който ви представяме, се разказва за запознанството и любовта на Едит и Тео.

Затова е любовта

Няколко месеца преди да се омъжи за Тео Сарапо, Едит ми каза:
– За да ти разкажа за Тео, иска ми се да започна с „Имало едно време...“
И тя имаше право. Не беше обикновена история, а приказка. Тази любов бе най-хубавата от всички и най-чистата.
Когато искаше, Едит говореше откровено и за себе си, и за другите.
– Ти знаеш, Момон, ние с Марсел много се обичахме, но аз съм убедена, че ако не бе умрял, той щеше да ме напусне. Не защото щеше да престане да ме обича, а защото бе честен, също като мен. Той имаше жена и три деца, щеше да се върне при тях. Ако не бях срещнала Тео, нещо щеше да липсва в моя живот.

Всъщност по времето на Тео Сарапо сме страдали най-много. Тя бе на четиридесет и седем години, изхабена, кърпена навсякъде, но знаменита.
А той – неизвестен, двадесет и седем годишен хубавец, сияещ като гръцкото слънце. Казваха, че е беден, но това не отговаряше на истината. Родителите му бяха заможни. Едит, която смятаха за богата, бе напълно разорена, но никой не вярваше, особено ония, които знаеха, че Лулу Барие ѝ бе осигурил договори за един милиард и половина франка (стари). А след своята смърт Едит остави на съпруга си дългове в размер на четиридесет и пет милиона франка!

За да може да живее, за да има малко пари, Тео бе принуден да пее в чужбина; във Франция неговите доходи бяха блокирани, а също така и десетте милиона от авторско право, които SACEM получаваше годишно срещу песните на Едит.

Парите и любовта не вървят ръка за ръка. И щом като това ни е известно, нека започнем разказа за Едит и Тео така, както тя пожела – с думите „Имало едно време...“
За Едит зимата на 1962 година е ледена. Чувства студ и в сърцето, и в костите. Дните ѝ се виждат дълги.
– Аз не живея – оплакваше ми се тя. – Всичко ми е забранено – да ям каквото обичам, да пия, да ходя, да пея... А не е хубаво да плача. Имам право само да се смея, но не изпитва такова желание. Не можеш да се радваш или да любиш по принуда! Така че аз чакам. Но какво? Сама не зная.
Тя отлага от месец за месец всичко, което Шарл Дюмон, Лулу и Гита ѝ предлагат, за да ѝ помогнат да живее. Около нея е тихо и празно. В дома на Пиаф няма вече забавления – тя е останала без пари. Всяко посещение се счита за благодеяние! Нейните мъже остават отново най-верните ѝ приятели. Ив ѝ се обажда по телефона, Пилс, Анри Конте я наобикалят. Шарл Азнавур също, но той няма много свободно време. Реймон Асо не я забравя, само че е станал язвителен, телефонира ѝ, за да я критикува и мъмри. Реймон е единственият, който никога не ѝ прости, загдето го бе напуснала. Константин е внимателен към нея.
„Старата гвардия“ също ѝ е предана. От време на време я навестяват приятели като Пиер Брасьор, Робер Ламурьо, Сюзан Флон, Жан Кокто, Жак Буржа, нейните музиканти и текстописци – Франсис Ле, Ноел Камаре, Норбер Шовини, Мишел Ривгош, Пиер Деланое, Мишел Еме... Много хора, а всъщност никой...