„Мордекай” - с удоволствие
Английски пудинг в китайски сладко-кисел сос, фламбиран от американци – това е „Мордекай”, екшън-комедията, която от днес е в кината. Лично аз много се забавлявах и дори малко се влюбих – в иконома-бодигард Джок (Пол Бетани). Вижте само кои още са в играта – Джони Деп, Гуинет Полтроу, Юън Макрегър, Джеф Голдблум. И Пол Бетани - отново. За мен беше удоволствие!
Ирина Иванова 23 January 2015
Американската кинокритика, или поне голяма част от нея, се отнесе леко презрително към „Мордекай”, а за мен е най-смешният филм, завъртял се у нас от доста време. Може би от „Гранд хотел Будапеща” на Уес Андерсън, който в България мина доста незабелязано, въпреки че е ужасно добър, и в момента е с най-много номинации за „Оскар”, 9 на брой (не че това е критерий, но пък не можем да си затворим очите). „Мордекай” ми прилича на филма на Уес Андерсън по леко ретро стилистиката си, съчетана със супермодерна визия, абсурдния си, а на моменти и дебелашки хумор, и лекотата, лекотата, лекотата... Лекотата, с която се лее сюжетът, оплита се на моменти, спъва се, после пак полита с бясна скорост... Актьорите, които владеят този фарсов маниер на игра, който много лесно може да премине границата на добрия вкус. Страхотен, готин филм!
Джони Деп е в ролята на Чарли Мордекай – английски (и малко безхарактерен все пак) благородник с хулигански нрав – който като всеки истински благородник вечно е безпаричен, потънал в дългове и на ръба на разорението и позора. Голямото събитие в живота му е, че най-после се е осмелил да си пусне мустак, напук на жена си, лейди Мордекай, която не може да понася мустакати мъже. Мустакът на Джони, тоест на Чарли Мордекай, е също толкова важен за филма, колкото мустакът на Салвадор Дали за историята на изкуството. Тоест – ужасно важен и съвсем без значение едновременно.
И както е обикновено в добрия стар английски брак, за разлика от съпруга си лейди има железен характер, красиво обвит в дългокрака, русокоса външност (Гуинет Полтроу).
Истинското съкровище в живота на Мордекай обаче е..... неговият иконом Джок (красивият, рус, висок, железен Пол Бетани, вече май го споменах), който спасява лекомисления си, безпомощен, но иначе много храбър господар във всякакви безумни ситуации с репликата „За мен е чест, сър!” Двамата са досущ като Устър и Джийвс от романите на П.Г. Удхаус, едно от най-забавните четива на света. Само че нашият Джок е секси до небето!
Филмът е създаден по култовите книги на английския писател със итало-словенски произход Кирил Бонфилиоли, който освен писател е бил и търговец на произведения на изкуството, и шампион по фехтовка. Като казвам „култови” имам предвид култови във Великобритания, у нас доколкото разбрах не са издавани въобще. Само да кажа, че наши любими актьори като Хю Лори и Стивън Фрай се кълнат в този човек.
Ето само една реплика: (Джоана Мордекай настоява мъжът й тутакси да си обръсне мустака. Той не ще и не ще. Тя го заплашва, че ще спи в друга стая.)
Чарли Мордекай (с леко треперещ глас): Боя се, че ще се наложи да тропна с крак, скъпа!
Джоана (с лека усмивка и железен глас): Моля?!
Чарли: С твое разрешение, разбира се.
или
Чарли: Трябва да измислим как да откраднем картината, Джок!
Джок: Да я грабнем, докато никой не ни гледа.
Чарли: Гениално, Джок!
Мисля си, че може би англосаксонците не са харесали филма заради прекалената му подсладеност. Прекалена за тях, на мен ми е ок. И може би не могат да преглътнат прекалената експресивност в играта на Джони. Лично аз и с това нямам проблем. И въобще защо да разнищвам филма! Той си е разнищен достатъчно, небрежен, смешен. За мен беше удоволствие!